Той сграбчи ръката й, другата му ръка я обгърна през кръста. Клеър пребори импулса да се измъкне от него и да избяга от стаята. Къде изобщо беше Тео? Човекът изчезваше толкова често. Твърде често. Точно сега беше адски неудобно.
Адам завъртя ръката й и помилва дланта й с палец. Не трябваше да го чувства еротично, такова невинно нещо… но беше така.
— Нека го докосна.
12
Тя премигна.
— Какво?
— Елиумът, Клеър. — Клепачите му се снижиха малко, заедно с гласа му — гладко, черно кадифе. — Какво си помисли, че имам предвид?
Адам упорито се опитваше да запази маската на безгрижен шегаджия, но Клеър можеше да види през нея. Всичко лежеше открито в сините му очи, които изобилстваха от вълнение и тъмнина, които често противоречаха на безобидната му усмивка. Може би бе заблудил магьосниците от Сборището, но не бе заблудил нея.
Адам бе мъж, с когото трябва да внимаваш, мъж с характер, минало и желание да нанася щети.
— С теб никога не знам със сигурност. — Гласът й трепереше ли леко? Проклятие!
— Като магьосник на огъня, лекуването е по моята част. Каза, че елиумът е като рак вътре в теб, затова ме остави да го проуча. Може би мога да помогна. — Палецът му продължи да гали дланта й.
— Спри с това — отсече тя.
— Опитвам се да те накарам да се отпуснеш.
— Има точно обратния ефект.
Милването престана.
— Съжалявам, скъпа.
Припламна раздразнение.
— Не ме наричай „скъпа“. Не съм ти „скъпа“. Спри.
Той се ухили.
— Съжалявам, Клеър. Сега се отпусни.
— Няма да можеш да… ох. — Дъхът й се накъса и очите й се затвориха.
Силата му завладя сетивата й — пикантна, силна, гореща. Виеше се през тялото й като кадифена панделка с цел и мисия. Напомняше й за първия път, когато Ру бе променил магията й, но онова беше умишлено, обикновено. Това бе съблазнително, сексуално.
Магията на Адам се просмукваше в кожата й и проникваше в нея като есенна мъгла. Не беше плашещо, а по-скоро нещо леко и меко. Разпростираше се в тялото й, изучавайки я отвътре — търсейки, търсейки…
Тя потрепери.
— Как може да го правиш?
— Не подценявай нас, простите магьосници. — Гласът му бе копринено примамлив. — Всички ние си имаме особености. Сега се отпусни.
— Не мисля за вас като за прос… ох. — Гладкото кълбо, което вплете в нея, направи неща, които нямаха нищо общо с магията, поне не и с тази на елементите. Нямаше сили да му каже да спре.
— Точно така. Позволи му.
Колената й омекнаха и Адам й помогна да седне на дивана. Той коленичи на килима пред нея и продължи проучването.
После откри елиума и тя подскочи, а очите й се отвориха. Онова, което беше като докосване на кадифе и коприна, сега драскаше като зебло. Не болеше, но дразнеше. Елиумът бе странност, не съвпадаше с останалата част от магията й. Нежното изследване на Адам направи този факт кристално ясен.
Очите му бяха затворени.
— А, ето го. — Вътрешните милувки започнаха отново, връщайки я към отпускането. — Мога да го усетя. По-груб е от останалата част от магията ти, чужд. Не пасва на основната ти сила, като част от пъзел с неправилни ъгли, но природата му пак е от елементите.
Тялото й стана тежко и топло. Пръстите на Адам се преплетоха в косата й и масажираха основата на врата й, докато нишките на магията му се виеха през нея. Тя преглътна с усилие и трябваше да насили гласните си струни да проработят.
— Това е дааеманска магия, не на елементите.
— Може би, но в същността си е на елементите, Клеър. Мога да усетя огъня в него. Зове ме. Огън и метал. Мога да усетя студена, твърда руда. Острият му вкус, почти като медта, но не съвсем, покрива задната част на устата ми. Има и дърво. Има огън от друга земя, метал, който не мога да опиша, и непознато дърво. Те са…
— Елементи от Юдай.
— Да, може би.
Тя отвори очи. Устата на Адам бе само на един дъх разстояние от нейната. Бе се взирал в нея, докато беше работил, очите му бяха разфокусирани. Сега се фокусираха. Пръстите му спряха нежния масаж на тила й за няколко удара на сърцето, след това го подновиха.
За момент Клеър си помисли, че Адам ще прекоси краткото разстояние между устните им и ще я целуне. Задържаха напрегнатия момент помежду си, преди Адам да я пусне, магическите нишки от сила се изтръгнаха от нея с осезаемо изплющяване. Тя изпусна дъха, който бе задържала.