Адам се извърна, раменете му се прегърбиха, леко потреперване премина през него.
— Колко знаеш за демонската магия? Просвети ме.
Тя с усилие накара мозъка си да се задвижи. Прочисти гърлото си и с това се опита да прочисти ленивата мъгла, която Адам бе спуснал върху тялото и ума й.
— Не мога да направя това, което ти току-що стори. Никога не съм докосвала никоя дааеманска магия със силата си, но изглежда естествено да има магия на елементите в дааеманската магия.
— Защо го казваш?
Тя преглътна с усилие и подреди мислите си.
— Нашата магия е родена от тяхната, така че елементите би трябвало да присъстват в силата им.
— Да. — Той се обърна към нея. Лицето му отново бе маската, която тя познаваше, но сенки се движеха в очите му. — Обзалагам се, че можеш да докоснеш магията на друг магьосник, Клеър. Най-важната дума в изречението е „магьосник“. Това е умение, което само някои притежават, а с твоите способности се хващам на бас, че го имаш. Искаш ли да опиташ? Никога не си имала шанса на Юдай. Тук го имаш.
Тя направи крачка към него, заинтригувана от възможността.
— Мога ли да опитам на теб?
Самонадеяна усмивка пропука сериозното изражение на лицето му, но нещо несигурно премина през погледа му. Изчезна за миг и той пристъпи към нея.
— Това беше идеята.
Тя докосна средата на гърдите му, седалището на магията му.
— Как да започна?
— Затвори очи.
Тя остави клепачите й да се плъзнат надолу. Ръката му се затвори около нейната, широка, силна и топла. Накара я да подскочи.
— Шшш, всичко е наред, Клеър. — Гласът му бе едва доловим шепот и тя можеше твърде лесно да си представи как го използва в леглото с нея, с преплетени крайници и чаршафи. Тя облиза внезапно пресъхналите си устни.
— Сега изтегли нишка от твоята магия — инструктира я той. — Както и да го правиш, от един елемент или от няколко. Подготви я и я изпрати в мен.
Тя направи каквото й каза, усещайки мудността на Земята, на която пребиваваше сега. Да работи с магията тук бе близко до това цял живот да живее на луната и после да трябва да свикне с гравитацията. Съсредоточавайки се върху силата си, тя я изпрати в гърдите на Адам, поколебавайки се за момент, а след това изтласквайки я вътре.
Дъхът му секна и ръката му се стегна около нейните.
— Да — въздъхна той. — Вътре си.
Устата й се изви леко заради желанието в гласа му. Беше възбуждащо да усетиш нечия друга сила да се отърква по този начин в твоята. Хубаво бе да знае, че и той го чувства. Сега, ако можеше да го възбуди до степен на лудост и да си тръгне, щяха да бъдат квит.
Би го направила, ако можеше.
Доближавайки се малко по-близо до него, така че да може да докосне гърдите му, тя позволи на магията си да се освободи напълно в тялото му, докосвайки пламтящата топлина, която живееше в гърдите му. Беше опасно да се играе така със сила като неговата. Може да се опариш, ако стигнеш твърде далеч. Затова тя спря точно на края й, близвайки я със собствената си магия, отърквайки се в нея като котка.
Той я издърпа до тялото си със стон и твърдият му пенис се притисна в корема й. Ръцете му се плъзнаха на кръста й, търсейки подгъва на ризата й и кожата отдолу.
— Клеър, мамка му… — той не довърши. Ръцете му се преместиха на копчето и ципа на панталоните й, спирайки се там. Топлината на пръстите му стопли корема й.
Най-накрая някаква реакция от него. Може би в края на краищата не беше чак толкова незначителна.
Проблемът бе, че и тя реагираше; тялото й отвръщаше на интереса му към нея. Играта, която си играеше с него, можеше да й коства много. Въпреки всичко тя погали магията му, призовавайки я да я помилва.
Ръцете му внезапно се стегнаха около нея и магията му пламна нажежена до бяло. Тя ахна, дръпвайки магията си обратно в себе си, когато той я отблъсна. Тя седна тежко на дивана зад нея.
После той се озова там, с ръце на коленете й.
— Добре ли си, Клеър?
— А-аз съм добре. Какво беше това?
— Ти — гласът му звучеше дрезгаво. — Ти беше. Трудно ми е да се удържам. Накрая не можах. — Той направи пауза. — Привличането помежду ни трябваше да е отслабнало досега, но аз все още съм силно привлечен към теб. Твърде много.