Главата й се вдигна рязко.
— Мислех, че не можеш да го усетиш.
— О, по дяволите, Клеър, усещам го през всяка секунда, когато съм близо до теб.
Това беше страхотно, но все още не обясняваше защо не я бе докосвал. По пътя на всяка логика, ако изпитваше и частица от това, което тя изпитваше, трябваше да й е налетял.
— Трябваше да отслабне досега.
— Зная. — Гласът му излезе като тихо изръмжаване. — Мътните го взели, зная.
Тя преглътна с усилие заради горещия поглед в очите му. В този момент той изглеждаше готов да я бутне назад на дивана и да съблече дрехите й точно там и точно в този момент. Дори Тай не я бе гледал така — сякаш бе меню от четири ястия, а той не бе ял от дни.
— Защо изглеждаш толкова загрижен за привличането между нас, Адам?
Той прекъсна напрегнатото изучаване на лицето й.
— Клеър, не знам какво да кажа. — Адам извърна глава и потърка с длан челюстта си, която се нуждаеше от бръснене. — Виж…
— Хей.
И двамата вдигнаха поглед, за да видят Тео да ги гледа сурово от входа на всекидневната. Поправка, да гледа сурово Адам.
— Имаш да казваш нещо? — попита Адам. Той не отмести ръка от коляното й, а в гласа му имаше предизвикателство. Нещо неизречено премина между двамата мъже.
Тео го гледа още малко и после прехвърли поглед върху нея.
— Добре ли си?
— Защо да не съм?
Раменете на Тео бяха напрегнати.
— Ако някога стане така, че не си добре, ела при мен.
Адам се изправи.
— Какъв е проблемът, Тео? Помагах й за магията й. Тя се изгори на моята и се уверявах, че е добре.
— Да, е, на мен ми изглеждаше, че искаш да й помогнеш с много повече от магията й. — Тео отново премести поглед върху Клеър. — Както казах, ако ти създаде нежелани проблеми, ела при мен.
Адам се размърда, видимо наежен. Устните му се свиха в тънка линия, но не отговори.
Клеър се опита да не се усмихне. Тези аемони не бяха дисциплинирани като Итрай, но мъжете имаха също толкова тестостерон във вените си.
— Ами ако ми създаде желани проблеми?
Тео овладя изненадата си добре, но тя все пак я зърна да минава през лицето му като бързо движещ се облак. Той премигна.
— Това си е между вас двамата. Не съм ви надзирател.
Тя не знаеше какво е „надзирател“, но предположи, че той се опитва да каже, не е негова отговорност.
— Добре е да го знам.
Адам се размърда и на лицето му се настани отегчен израз.
— Да не би да дойде тук, за да кажеш нещо интересно, Тео?
— Тъкмо говорих с Томас. Подбрал е десет магьосника да ни посрещнат и да ни помогнат да пазим Клеър, докато Мика не отбележи някакъв прогрес. Ще се измъкнат от Сборището, ще се уверят, че не ги наблюдават, ще се съберат и ще дойдат тук. Томас каза, че може да ги очакваме по някое време утре сутринта.
— Кои? — попита Адам.
— Знам само, че със сигурност идват Джеймс, Крейг, Ерин, Том Блейк, Андреа, Лиса М. и Ингрид. Не назова останалите. Джак се е опитал да дойде, но Томас е отказал заради бебето.
Адам кимна.
— Добър екип.
— Почти най-добрия. Щеше да е, ако Джак и Томас бяха вътре.
Клеър се изправи, изведнъж почувствала студ. Тя обви ръце около себе си.
— Не искам най-добрите магьосници от Сборището да се излагат на опасност заради мен.
Тео я фиксира с поглед.
— Не е само заради теб, Клеър. Ние също не искаме Атрика да се сдобият с елиума. Би било опасно за нас.
— Не се притеснявате за Итрай?
Тео сви рамене.
— Итрай са жокер, но са се отдръпнали, за да ни оставят на мира. — Той поклати глава. — Не знаем какво ще направят Атрика, ако елиумът се озове в техни ръце. Повярвай ми, това е точно толкова за самозащита, колкото и за спасяването на твоя живот.
— Ужасно приказлив си, Тео. Да не са ти пуснали снощи или нещо подобно? — попита Адам.
— Майната ти, Адам — изстреля в отговор… и всъщност се ухили. Клеър бе изненадана, че лицето му не се напука.
— Искам да заведа Клеър в парка — каза Адам. — Имаме нужда да излезем от къщата. — Той се обърна към нея. — Искаш ли да се махнем от тук за известно време?
— Няма нужда да питаш втори път.
Усмивката на Тео помръкна.
Адам забеляза и подаде ръка на земния магьосник.