Господи, това щеше да го убие.
Внимателно, той се изплъзна от хватката на прекрасното й тяло и седна на ръба на леглото, като облегна глава на ръцете си. Той фокусира вниманието си върху килима под босите си крака и се опита да игнорира голата жена в леглото до него.
Да я накара да спи до него беше погрешна стъпка. По това време той жадуваше усещането за кожата й срещу неговата и за топлината й. Беше я поканил в леглото си по прищявка, не мислеше за цената, която трябва да плати на сутринта.
И тези проклети сънища! Той никога не беше сънувал толкова ярко в живота си. Да има Клеър в леглото си щеше да бъде категорично забранено от сега нататък.
Клеър се събуди и докосна рамото му. Пръстите й върху кожата му бяха като токов удар по тялото му. Той се изстреля от леглото, промърмори, че трябва да си вземе душ и бързо излезе.
Клеър наблюдаваше отдръпването на Адам от нея, сякаш тя го беше изгорила. Намръщена се срина върху възглавниците, докато го гледаше как затваря вратата на банята.
Следите от сексуалния й сън, все още държаха ума и тялото й. Снощи в сънищата, Адам бе направил неща, които не приличаха на нищо, от това което някога тя бе мечтала да получи от Тай. И тя беше направила неща на Адам, които караха кръвта й да запламти. Припомняйки си за това я полазваха тръпки.
Тя беше сложила пениса му в устата си, карайки го да тръпне и да стене името й. В сънищата си, тя беше накарала Адам — този едър, силен мъж, да падне на колене, с голия си език и целувките на устните си по члена му.
После той си бе върнал обратно контрола и я бе принудил да застане на колене. Беше я взел отзад, пениса му бе вкаран дълбоко във вагината й, тласкащ я по-силно и по-бързо, ръката му галеща клитора й, докато удоволствие не избухна и в двамата.
Това беше една прекрасна мечта, но тя искаше нещо истинско.
Сексът с Тай беше невероятен. Някога той беше изпълнил всички нейни нужди, по всеки един начин. Въпреки това, Адам се оказа далеч по-изобретателният. Например, тя никога не би предположила, че езика на човек може да направи това на жената.
Мъжът я интригуваше, дори промяната в настроението му да бе някак отблъскваща.
Челото на Клеър се сбръчка, когато душа в банята спря. Тя нямаше представа, докъде бе стигнала с него. Мъжът преминаваше от топло към студено, като водата, с която сега се къпеше.
Тя стана, облече се и отиде да търси чудесната топла напитка, която те наричаха кафе. Освежаващият приток на енергия към вените й бързо стана единственото нещо, което наистина я събуждаше сутрин.
Тео седеше на масата в кухнята. Тенджери, купи и хаванче с чук се виждаха на плота. Кухнята все още беше изпълнена с аромата на сухи билки и книгата за заклинания на Тео беше отворена насреща. Земният магьосник явно е бил зает тази сутрин.
Тя си наля чаша кафе, взе кисело мляко с ягоди от хладилника и лъжица и седна до него.
Той остави настрани вестника, които четеше, слагайки го на купчина с други. Дългата му тъмна коса с цвят на карамел, падна над рамото му.
— Проверих във вестниците от тук до Чикаго. Няма престъпления, които да отговарят на Атрика, дори и в града.
Тя загреба с лъжица в киселото мляко.
— Това е и добре и зле. Добре, че никой, когото познаваме, не е загинал. Мразеше, че трябваше да добави последните думи. Когото познаваме — Зле е, че Атрика са толкова тихи.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако Атрика не оставят касапница след себе си, това означава, че дебнат. Дебнат някой или нещо. Те пресмятат ходовете си и се опитват това да стане тихо и дискретно.
— Ясно.
— Когато другият Атрика бе останал тук, издърпан от вещер преди толкова много години… Как казахте, че той се казва?
— Еразъм Бойл.
Тя кимна.
— Да, същият. Той уби ли много хора?
Тео си сръбна от кафето.
— Шест магьосника, включително и сестрата на Изабел. За тези знаем със сигурност. Мика, провери всички полицейски архиви, откакто Бойл е дошъл тук. Мисля, че броят при последното преброяване на Мика е 115 за вероятните убийства на хора.