Въздухът се изпълни с тежкия натиск на дааеманска магия, правейки го парлив. Теван и Кай го бяха направили заедно. Комбинираше се с кашлицата от пушека, за да я задуши. Бомба, чакаща да избухне.
Тео призова силата си, за да противостои, и мократа пръст изпълни ноздрите й. Когато Тео пусна магията на свобода, Адам я издърпа на пода, покривайки я с тялото си.
Тъмна следа. Горещ прилив. Бял, болезнен порив на въздух.
Дааеманската магия и земната магия на Тео се сблъскаха във въздуха по средата. Цялата къща се разтресе. Парчета от тавана заваляха върху главата на Клеър.
Адам и Клеър се изправиха на крака с лазене и тримата се оттеглиха обратно към кухнята. Тя знаеше, че Тео и Адам биха могли да запращат към тях колкото си искат земя и огън, но тя бе единствената със способността и знанието как да ги забави.
Щом стигнаха до вратата на кухнята, тя се измъкна от Адам и се обърна към тях.
— Dars vo. Valdencti ami sae — каза тя на дааеманите. Вземете мен. Оставете приятелите ми на мира.
Теван спря рязко, красивото му лице се изви от смях. Той отговори на Аемни.
— Да не ни молиш да проявим милост към тях? — Той се изсмя кратко и жестоко. — Обиждат ни със самото си дишане, малка магьоснице. Единствената милост, която ще получат, е бърза смърт. — Той направи крачка напред, гласът му спадна до дрезгав, копринен шепот. — Но с теб ще се отнесем добре.
— Докато вземете елиума.
Той спря отново.
— Ти не си една от тях, вае Клеър. — Веждите й се повдигнаха при употребата на официалното дааеманско название за жените. — Живяла си почти през целия си живот на Юдай. Аемон или не, ще се отнесем към теб с уважение.
Но за Атрика това все пак означаваше смърт. Убийство с уважение, но все пак смърт.
Това не беше приемливо за нея.
Магията й лумна, избухвайки от гърдите и пръстите й. Не можеше да го направи по никакъв друг начин; щяха да усетят как я надига и изпраща срещу тях.
В кухнята настана хаос. Столовете и масата полетяха към Атрика. Уредите се измъкнаха от местата си и се изстреляха към тях. Въздушната магия вдигна всичко, което успя, и го заформи във вихрушка, насочена към Атрика. Подът под краката им се разтресе, изваждайки ги от равновесие. Супер нагорещена вода изригна от тръбите и ги изпръска. Тя подхрани огъня, който Адам бе запалил, изпращайки го като извисяваща се дъга към тях.
Не можеше да призове всичките четири елемента наведнъж, но можеше да ги изтегля един по един, създавайки пълно разрушение.
— Вървете! — извика тя на Адам и Тео. — Ще ги задържа.
— Няма да те оставя, Клеър — извика Адам над писъците на магията й и рева на Атрика.
— Само аз мога да ги задържа. Вървете!
— А като се измориш, тогава какво? — Той я грабна през кръста и я повлече назад.
Тео отвори със замах вратата на кухнята и хукнаха с всички сили към Чарджъра. На дааеманите нямаше да им отнеме много да се отърсят от атаката. Клеър се надяваше, че няма да ги последват с дааеманска магия. Не и насред този идиличен квартал посред бял ден.
Тео се плъзна зад волана и Клеър се покатери отпред, докато Адам разтапяше гумите на лъскавия сив седан на улицата, който вероятно Атрика бяха използвали за транспорт, ако не се бяха телепортирали тук.
Щом Адам се метна на задната седалка, Тео натисна газта и колата потегли, със свирещи по настилката гуми. Клеър се хвана, когато колата се изстреля по улицата и взе завоя твърде бързо. Красивата викторианска къща в хубавия не-магьоснически квартал гореше зад тях.
Клеър се опита да възстанови дишането си и да накара сърцето си да не бие по-бързо от скоростта, с която се движеше колата. Тя затвори очи и се увери, че Атрика не биха могли да скочат/телепортират в колата при тях. Докато се движеха, дааеман не биха могли да ги засекат. Имаха нужда от точното местоположение, за да скачат.
Една пожарна кола мина покрай тях в обратната посока. Огънят не бе излязъл от контрол, когато бяха тръгнали. Би трябвало да успеят да го овладеят, преди да застраши някой друг имот. Когато бяха тръгнали, тя бе усетила Тео да въздейства на земята около къщата, така че да попречи на огъня да се разпростре.
Адам заби юмрук в шофьорската седалка пред него и изруга.
— Това отпред беше колата на Ингрид.
А, сивият седан.
Ръцете на Тео се стегнаха върху волана.
— Знам. — Гласът му беше тих, мрачен и примирен.
— Как, мамка му, са открили магьосниците от Сборището? Томас ми каза, че са напуснали имота поотделно и по различно време. Направиха го, в случай че ги наблюдават. Тогава какво, по д…
Клеър се обърна и прониза Адам с поглед.
— Имаш си работа с олицетворение на ловеца, Адам. Може да вземеш всички предпазни мерки на света, но те все пак ще те открият, ако го искат достатъчно силно.
— Разбрали са местоположението ни от Ингрид или от някой от другите магьосници от Сборището.
Тя се взря в него за момент, опитвайки се да потисне топката от емоции, които бяха заседнали в гърлото й. Чувстваше се отговорна за това.
— Да. — Тя преглътна с усилие. — Трябва да се подготвите за най-лошото.
— Знам. — Адам отправи поглед покрай нея, към пътя.
Тео извади мобилния си телефон и набра номер, изчака, после го затвори.
— Мобилният на Ингрид. Струваше си да се опита. — Гласът му бе напрегнат със следа от емоции.
Тя се облегна назад в седалката, сълзи замъгляваха зрението й.
— Отправяме се на север, към Айова — каза Тео след няколко дълги момента, в които се чуваше само ревът изпод гумите на Челънджъра. — Този път ще продължим да се движим. От място на място, докато Мика не се добере до начин, по който да премахнем елиума. Така че се настанете удобно. Чака ни дълго пътуване.