— Знам. — Гласът му беше тих, мрачен и примирен.
— Как, мамка му, са открили магьосниците от Сборището? Томас ми каза, че са напуснали имота поотделно и по различно време. Направиха го, в случай че ги наблюдават. Тогава какво, по д…
Клеър се обърна и прониза Адам с поглед.
— Имаш си работа с олицетворение на ловеца, Адам. Може да вземеш всички предпазни мерки на света, но те все пак ще те открият, ако го искат достатъчно силно.
— Разбрали са местоположението ни от Ингрид или от някой от другите магьосници от Сборището.
Тя се взря в него за момент, опитвайки се да потисне топката от емоции, които бяха заседнали в гърлото й. Чувстваше се отговорна за това.
— Да. — Тя преглътна с усилие. — Трябва да се подготвите за най-лошото.
— Знам. — Адам отправи поглед покрай нея, към пътя.
Тео извади мобилния си телефон и набра номер, изчака, после го затвори.
— Мобилният на Ингрид. Струваше си да се опита. — Гласът му бе напрегнат със следа от емоции.
Тя се облегна назад в седалката, сълзи замъгляваха зрението й.
— Отправяме се на север, към Айова — каза Тео след няколко дълги момента, в които се чуваше само ревът изпод гумите на Челънджъра. — Този път ще продължим да се движим. От място на място, докато Мика не се добере до начин, по който да премахнем елиума. Така че се настанете удобно. Чака ни дълго пътуване.
Тази нощ спряха в мотел, който се намираше на границата с царевично поле. Стеблата бяха унищожени и сухи, кочаните царевица им бяха събрани много отдавна, а останалото впоследствие беше разграбено от сърни и други животни.
Адам излезе от колата, нежното шумолене на останалите стръкове се носеше около тях в хладния нощен въздух, и хвърли поглед към задната седалка. Мислеше, че Клеър спи, но тя повдигна лице и очите й бяха широко отворени. Беше бледа и изражението й бе малко разстроено.
Той се намръщи.
— Добре ли си? — Пауза. — Да, това беше тъп въпрос. — Той отвори задната врата и й помогна да излезе. Ръката й в неговата, дори само това докосване, изпрати тръпка през него.
Тя потрепери леко и той се опита да потисне импулса да я придърпа по-близо до себе си.
— Няма да съм добре, докато това не свърши.
— Аз също. Хайде, и двамата имаме нужда от храна и почивка. Утре може отново да отидем на пазар. Може би този път ще трябва да запазим всичко, което купим.
Когато минаха през паркинга и стигнаха в лобито зад Тео, Адам с тревога забеляза, че мястото е пълно. Когато стигнаха до гишето, страхът му се бе засилил.
— Можем да предоставим две стаи, не три — каза мъжът зад гишето. — Всички хотели на мили от тук са пълни. Този уикенд има голяма игра в университета.
Тео се обърна да ги погледне. Тъмни кръгове белязваха кожата под очите му и изглеждаше изтощен.
— Клеър така или иначе не трябва да остава сама.
Клеър застина.
— По-силна съм и от двама ви. И от двама ви заедно! — Тя хвърли поглед към служителя в хотела и си пое въздух. — Нямам нужда от закрилата ви. Имам нужда от напътствията ви, но ако трябва да остана с един от вас, предпочитам да е Адам. — Тя направи пауза и погледна извинително. — Не се обиждай, Тео.
Тео премигна.
— Няма проблем. И без друго предпочитам самостоятелна стая. — Той се обърна обратно към мъжа зад гишето.
Адам също бе разгледал възможността да прекара нощта сам, само за да държи ръцете си далеч от Клеър. Не знаеше още колко ще може да го прави. Особено с ярките сънища, които го тормозеха.
Още щом двамата с Клеър стигнаха до тяхната стая — не бе като да имаха много багаж, — Адам извади телефонния указател от чекмеджето на бюрото и се обади на първата пицария с доставки, която успя да намери. След като приключи, остави телефона обратно в гнездото му и се настани удобно.
Клеър седеше на леглото, маншетите на ризата й бяха издърпани надолу върху ръцете й и се взираше в избелелия зелен килим в краката си, сякаш той съдържаше всички мистерии на вселената.
— Гладна ли си? — попита той, издърпвайки тениската през главата си и премятайки я през облегалката на стола.
— Умирам от глад.
— Някога яла ли си пица?
Тя вдигна поглед към него.
— Пица? Не, но майка ми ми е казвала, че е вкусно.
— Така е. Гарантирам, че ще ти хареса.
Тя се обърна, за да се загледа в килима.
— Не заслужавам пица. Моя е вината, че изложих на опасност тези магьосници. Ако умрат…