Той се приближи до нея и сложи ръце на раменете й, принуждавайки я да погледне към нещо различно от пода.
— Стига с това, Клеър. Чу какво каза Тео за опазването на елиума далеч от Атрика. Това е за всеобщо добро. Магьосниците от Сборището са изявили желание да участват в тази задача. Знаеха рисковете, също както Тео и аз. Както и да е, все още не знаем какво им се е случило. Може би са се измъкнали.
— Може би. Адам, имам чувството, че Тео познава Ингрид лично.
Адам спусна ръце от раменете й и потърка брадичката си.
— Да, те спяха заедно. Обаче не знам много повече от това. Не знам дали връзката им е повече от просто секс или не е. Тео не е от тези, които споделят.
Тя преглътна с усилие.
— Ти познаваше ли лично някой от изчезналите магьосници от Сборището?
— Да, всички те са ми приятели. Познавах ги всичките.
Клеър обърна лице към него.
— Разкажи ми за тях. Искам да познавам тези хора, чиито животи съм засегнала.
Адам седна до нея и й каза всичко, което искаше да знае. Каза й за Ингрид и как тя имаше груб характер, но много добро сърце. Как бе спала с много от магьосниците в Сборището, дори с Джак Макалистър за кратко, преди той да срещне съпругата си и майка на детето му, Мира. Каза й за Джеймс и как той обичаше сноуборда и ските. И за Том и гадния му навик да пие мляко направо от кутията в кухнята на Сборището.
Той говори докато дойде пицата, а после и докато ядяха. Клеър погълна своя дял, прокарвайки я с кола. Доста бързо развиваше вкус към вредна храна.
— Ами ти? — попита той, докато омитаха остатъците. — Имаш ли някакви приятели на Юдай?
Тя се замисли за момент.
— Културата им не е като тукашната. Не е толкова непринудена и приятелска. Имаше някои, с които прекарвах времето си, с които изтъкавахме магия или изпълнявахме определени задачи, но там не се шегуваш. Не поръчваш пица и не седиш да си говориш до сутринта.
— Била си наистина самотна, нали?
Тя захапа една коричка, после я метна в кутията.
— Да. Тогава не го осъзнавах, защото животът там бе единственото, което познавах. Сега разбирам колко съм била самотна.
Адам се възползва и повдигна темата, която от самото начало бе в ума му.
— Джак Макалистър, той е огнен магьосник в Сборището, казва, че те е познавал като малка.
Тя застина.
— Какво?
— Неговият баща, Уилям Крейн, бе глава на Дъскоф. Крейн бе отговорника за отварянето на портала и образуването на демонския кръг, който доведе Еразъм Бойл преди толкова много години. Тогава Джак бил дете, но скапаният му баща настоял да присъства на всички събирания на Дъскоф. Джак казва, че помнел момиченце на име Клеър, тичащо около имението на баща му по време на тези срещи. Трябва да си била на около шест годинки, той ми каза — къдрава, тъмна коса и сини очи.
Кръвта се отдръпна от лицето на Клеър.
— Този мъж е син на Уилям Крейн?
— Да. Отчужден син във всеки случай. В деня, когато са образували кръга, довел Еразъм Бойл от Юдай, бил последният ден, когато Джак нарекъл Уилям Крейн свой баща. По-късно Крейн осиновил момченце, огнен магьосник на име Стефан. Но биологически, да, Крейн беше баща на Джак.
— Беше? Крейн е мъртъв?
Адам кимна.
— Мира, приятелката на Джак, един ден овладя много добре въздушната си магия и го бутна от прозорец на четиридесетия етаж. От къде е целият този интерес към Уилям Крейн?
Клеър бе възвърнала цвета на лицето си благодарение на разговора и пицата, но сега отново изчезна.
— Майка ми говореше много за него. Тя бе член на Дъскоф и бе приятелка с Уилям Крейн. Майка ми бе вещица.
— Досетих се.
— Прекарвахме доста време в имението на Уилям Крейн. Спомням си малко от къщата, но бях много малка. Предимно помня градините. Навсякъде имаше сладко ухаещи цветя, високи дървета, зелена трева. Най-силните ми спомени за Земята са от времето точно преди да минем през портала, затова градините винаги са оформяли представата ми за този свят. — Тя направи пауза, клатейки глава. — Имам неясни спомени за момченце с големи очи. Това вероятно е Джак. — Тя поклати глава, спомняйки си. — Той никога не се усмихваше.
— Той казва, че ти си го правила. Той казва, че си тичала из къщата, очаровайки всички, усмихвайки се през цялото време и набърквайки се навсякъде. — Той си пое дъх и продължи нататък. — Макар че вече не се усмихваш постоянно. Това, че майка ти те е отвела в деня, когато са образували демонския кръг, ли е причината?