Челюстта й се сключи и тя сведе поглед към унищожената пица.
— Да. След като кръгът бе образуван и дааеман дойде, майка ми ме извика от мястото, където играех в градината. Докато вещерите се занимаваха с разярения Атрика, тя се възползва от разсейването им и ни преведе през портала. Така се озовахме на Юдай.
— Господи, Клеър. На практика това е самоубийство. Защо го е направила? — Гневът накара огън да заискри в дланите му. Той затвори ръце, за да го скрие от нея. Как можеше някоя майка да вземе малката си дъщеря и да отиде право в ада?
Клеър сведе поглед към одеялото и вдигна случайна нишка.
— Майка ми бе прибързана, понякога приличаше повече на дете, отколкото на възрастен. Подозирам, че бе умствено болна, но бях толкова малка, когато умря. Просто не съм сигурна. Каза ми, че по-рано през деня се е скарала с Крейн за това как да контролират дааеман, когото щели да доведат. Майка ми имаше… — Тя преглътна с усилие. — Тя имаше…
— Хей, виж, Клеър. Няма проблем, ако не искаш да ми казваш всичко.
Тя поклати глава и вдигна поглед, за да срещне неговия.
— Има две неща, които искам да запомниш, преди да ти го кажа. Знай, че обичах майка си повече от всеки друг и на двата свята. Също така знай, че изобщо, имам предвид, изобщо не съм като нея.
Адам кимна.
— Добре. — Това вече го знаеше.
Тя отново сведе глава.
— Имаше стремежи да се съюзи с Атрика и да ги върне обратно тук. Искаше да властва с тяхна помощ. — Клеър вдигна очи, за да го погледне, хубавите й очи бяха разширени и блестяха от сълзи и срам. — Адам, майка ми искаше хаос и кръвопролитие, за да има сила и престиж.
Адам дори не мигна.
— Клеър, майка ти е била от Дъскоф. Била е вещица. Те всички това са искали. Затова са нарушили плана.
Тя се върна пак към изучаването на осеяната с корички кутия от пицата.
— Както и да е, тя се изправила срещу Крейн. Той не се съгласил с нея за начина, по който било най-добре да подчинят дааеман, който довели. Майка ми беше ядосана, затова минала през портала, мислейки, че от другата страна ще открие Атрика и ще го направи по своя начин.
Адам не можеше да отговори.
Той стана и направи едно кръгче из стаята, преди да успее да проговори.
— Затова взела шестгодишната си дъщеря от градината, където си играела, и минала през извънземен портал, без да знае какво ще се случи от другата страна?
Гняв се надигаше под повърхността на кожата му. Хиляди пламъчета. Покровителството към Клеър, дори двадесет и пет години по-късно, се засили.
Докато на него са му сваляли помощните колела и е имал партита за рожден ден в „Чък И. Чийз“, майката на Клеър е била заета да я отвежда далеч от всеки и всичко познато. Без да споменаваме съзнателното излагане на дъщеря й на опасност — право в ръцете на демоните.
Клеър вдигна глава, покровителствен гняв, подобен на неговия, пресичаше хубавите й черти. Тя отвори уста да отвърне и той вдигна ръка.
— Добре, съжалявам. Знам. Обичала си майка си.
— Така е.
Разбира се, че бе. Майка й е била единственото човешко същество — аемон — през цялото съществуване на Клеър.
Той прокара ръка през косата си и отчаяно се опита да овладее емоциите си. Адам нямаше представа защо Клеър толкова често го караше да губи контрол над тях.
— Какво стана, когато пристигнахте? Тя изобщо откри ли Атрика?
— Не, слава на Домовете. Ру ни откри първи. Бе готов да ни убие, защото разбра, че майка ми е дошла, за да опита да се съюзи с Атрика. Вместо това, защото бяхме жени, той ни съжали.
— Но не ви е върнал обратно.
Тя поклати глава.
— Не. Той не вярваше на майка ми, че няма да създаде проблеми с вещерите. Мислех, че може да ме върне обратно след смъртта на майка ми, но дотогава бях станала твърде ценна за него.
— Богове, Клеър.
Тя сви рамене.
— Ти попита.
— Знаеш ли кой е баща ти? Имаш ли изобщо някакво семейство, което да познаваш тук?
Тя застина неподвижно.
— Дълго време подозирах, че баща ми е Уилям Крейн.
Адам отново бе безмълвен.
— Не знам със сигурност. Майка ми умря, когато бях на осем. Стана изведнъж. Болестта я победи за около седмица. Подозирах Крейн, защото често говореше за него. — Тя облиза устните си и гласът й стана по-тих. — И заради начина, по който говореше за него.