— Ако това е било вярно, Джак би бил твой полубрат. — Може би имаше някакви ДНК тестове, които можеха да направят, когато това свършеше… ако някога свършеше.
Тя вдигна поглед към него.
— Да, това не би ли било откачено?
Адам бе сигурен, че и Джак би помислил така.
15
Клеър изви треперещите си ръце под себе си върху леглото. Никога преди не бе говорила с някого за това. Със сигурност не бе изговаряла гласно подозренията си, че Уилям Крейн бе неин баща. Нещо в Адам я караше да се открие, нещо в него я караше да му се довери.
Време бе да започне да се доверява на някого.
Във всеки случай бе приятно. Сякаш бе смазала старо, ръждясало резе на кутия, съдържаща пазената в тайна част от самата нея. Сега вече можеше да я отвори по-лесно и да сподели съдържанието ако поиска.
Тя наблюдаваше как Адам изхвърли кутията от пица и приготви леглото за лягане. Той свали блузата си, така че тя наблюдаваше с интерес как мускулите му помръдват, когато той се движи.
Адам изглеждаше дълбоко замислен за това, което му бе казала, и не забеляза, че тя го зяпа. Макар че знаеше, че е великолепен. Адам бе мъж, който разбираше ефекта, който имаше върху жените и напълно се възползваше от него.
Е, с всички жени, освен с нея.
Той вдигна поглед към нея.
— Предполагам, че тази нощ ще споделим леглото?
По дяволите. Звучеше примирен.
Клеър отмести поглед от него.
— Да.
— Нямаме четки за зъби, нямаме с какво да спим, освен с дрехите си. Предвид ситуацията, че не знаем дали Атрика ще ни проследят до тук, вероятно трябва да спим напълно облечени. — Той разпери ръце. — Не знаем дали няма да се появят посред нощ. Не искаме да ни хванат със свалени гащи. Буквално.
Тя въздъхна.
— Виж, Адам. Мога да се грижа за себе си. Както продължавам да изтъквам, аз съм по-силна магически от теб или от Тео. Имам нужда по-скоро да ме напътствате за живота тук, не толкова да ме защитавате от Атрика. Домове, достатъчно силна съм да го сторя сама. Както и да е, нямам проблем със спането в колата…
Адам се озова пред нея за едно мигване време. Издърпа я на крака.
— Оставаш в тази стая. С мен. Тази нощ. Не ми пробутвай глупости от рода на това, че не мога да те защитя. — Той направи пауза и устните му трепнаха. — Това обижда мъжката ми арогантност и предизвиква мъжествеността ми.
— Адам…
Следата от развеселеност избледня.
— Не. Сериозно, Клеър. Без майтап.
Тя се постара да не потрепери при допира на ръцете му, които сега бяха отпуснати на кръста й.
— Докосваш ме с такава неохота. — Клеър се опита всячески да не издаде нотката на болка в гласа си, но не успя съвсем. — Мислех, че ще ти спестя усилията.
Той отмести поглед и изруга под нос.
— Клеър, убиваш ме. Знаеш ли го? Тотално ме убиваш, мамка му…
Той я целуна.
Устата му се спусна върху нейната с такава жар и притежание, че я остави без дъх. Той не склони устните й да се разтворят, той го наложи. Първият допир на езика му до нейния бе като факел и изпрати разтърсващи тръпки на сексуална нужда през тялото й. Той превзе устата й, всеки инч от нея. С тази целувка, той накара всички въпроси относно желанието му да изчезнат.
Адам я бутна назад върху леглото и я последва надолу, продължавайки да я целува. Извиси се над тялото й, плъзвайки ръка под подгъва на блузата й и нагоре, за да обхване с ръка гърдата й през плата на сутиена й. Тя простена в устата му.
— Клеър, искам те. И този път ще те взема, мамка му.
— Най-накрая — прошепна тя срещу устата му и после захапа долната му устна. — И аз те искам.
Той потрепери и отвърна на захапването.
— Нямам презерватив.
— Аз съм земна магьосница в същността си и съм доста добре запозната с ритъма на тялото си. Няма да забременея тази нощ.
Той разтвори бедрата й с коляно и притисна пениса си към нея през дрехите.
— Предполагам, че в крайна сметка няма да останем напълно облечени.
— Може да е опасно, когато заспим.
Той придърпа долната й устна между зъбите си.