— Взех ти малко ново бельо.
Тя се изправи до седнало положение, оставяйки одеялата да се свлекат. Клеър прикри усмивката си на начина, по който погледът на Адам гладно обходи голите й гърди.
— И кафе.
Той вдигна бялата торбичка.
— И понички. Сметнах, че ще дойдат добре след пицата, която изядохме снощи. Трябва да се уверим, че всичките четири хранителни групи присъстват в диетата ни — мазнини, захар, въглехидрати и кофеин.
Тя се усмихна.
— Отлично.
Адам отиде до банята, издърпвайки блузата през главата си по пътя.
— Ще нападна душа. Кажи ми взел ли съм правилните неща. — Той изчезна през вратата.
Клеър се втренчи в затворената врата. Маската на Адам си беше здраво на мястото тази сутрин. Сега можеше лесно да я разпознае. Нещо го тревожеше, но не искаше тя да види какво бе то.
Човекът показваше емоциите си открито, но не мислеше, че го прави. Адам очевидно мислеше, че маската му е съвършена, без пукнатини. И вероятно бе успял през цялото това време да крие себе си и чувствата си от приятелите си магьосници.
Но тя можеше да усети мрака в него и да го види в очите му. Виждаше ги на лицето му в моментите на непредпазливост и можеше да ги чуе в гласа му. Адам пазеше тайни, които не искаше никой да знае.
Тя се измъкна от леглото и прерови торбите. Беше й купил няколко ката дрехи, не само бельо — няколко чифта дънки, няколко пуловера, няколко ризи и малко чорапи. Имаше три комплекта меки, гладки пижами, плюс различни дреболии — четка за зъби, паста за зъби, шампоан и прочие.
Също така бе купил много бикини и няколко сутиена, целите в коприна и дантела, женствени като онези, които бе избрала през първия ден, когато ходиха на пазар.
Дали разбираше нуждата й да усеща такива меки, момичешки дрехи върху кожата си? След толкова много години на практичното сиво бельо на Атрика, нищожните парченца, които носеха жените тук, изглеждаха направо упадъчно-красиви. Или може би Адам просто бе мъж и мислеше само за това, което искаше да види на нея. Клеър можеше да се надява на първото. Адам бе достатъчно проницателен.
Тя натъпка дрехите обратно в торбата. Домове, мислеше прекалено много за Адам и намеренията му спрямо нея. При настоящите обстоятелства, такива лекомислени постъпки едва ли бяха от значение. Защо изобщо се чудеше за това? Имаше демонично оръжие в себе си и двама Атрика по петите.
Оставяйки пазарската чанта настрана, тя извади поничка, която да изяде и да изпие кафето си, докато Адам приключеше с банята. Поничката бе толкова хубава, че за момент си помисли, че е изгубила съзнание.
След няколко минути Адам излезе, с хавлия около кръста си. Той се спря на вратата, с гребен, наполовина прекаран през косата си.
— Клеър, ако седиш в гола в хотелската стая, не мога да съм отговорен за това, което може да направя.
Клеър остави чашата с кафето си върху масата и стана.
— О, надявам се. — Задържайки погледа си върху него, тя взе торбата с дрехите и дреболиите, бавно мина покрай него, влезе в банята и затвори вратата.
На Адам му отне точно пет секунди да я последва.
Той я улови за ръката и я притисна към плота в банята, с лице към огледалото, и я прикова с ръцете си от двете страни.
Срещна погледа й в отражението.
— Това прозвуча като предизвикателство.
Устните й се извиха в толкова палава усмивка, че за момент се зачуди коя ли беше жената в огледалото.
— Даваш ми да вкуся от всичко, което ми е липсвало през изминалите пет години, Адам. — Лукавата й усмивка се разшири. — Можеш ли да ме обвиниш, че искам още помощ?
Адам плъзна ръце нагоре по тялото й, за да обхване гърдите й. Тя наблюдаваше в огледалото как сръчните му пръсти закачаха и дразнеха всяко зърно, докато не ги втвърдиха. Дишането й се ускори, а интимните й части се сгорещиха. Причината беше в докосването му.
Докосването на Адам караше цялото й тяло да желае. Неговото действие предизвикваше нейната реакция.
Все още държейки едната й гърда, той прокара другата си ръка надолу по плътта й и между краката й. С разширени очи, тя наблюдаваше в отражението на огледалото как той милва интимните й части. Голямата му ръка се движеше толкова нежно, толкова бавно. Само за да й достави удоволствие. Нежното, отдадено действие изглеждаше в такова несъответствие с предмишницата и горната част на ръката му, които бяха мускулести и силни — създадени да бъдат оръжие, но сега даряващи нежно еротично удоволствие.