Но също така караше пулсиращата болезнена мъка, с която вече бе свикнал, да се върне отново към живота — караше Адам да пази сърцето си със зъби и нокти, както кучето — сочен кокал. След преживяното в банята, мъката прерасна в страдание.
Адам не знаеше какво е това привличане към Клеър. Феромони? Някакво дълго потискано чувство? Връзка на метафизично ниво? Адам нямаше и представа, просто искаше да спре.
Искаше му се да може да се отдалечи за малко от нея, да се опита да го прекъсне. Но мисълта да бъде далеч от нея му причиняваше някаква пареща и неприятна болка в гърдите.
Господи, определено беше прецакан.
Мамка му, имаше нужда от цигара или питие.
Те пътуваха през дъждовната сутрин, отправяйки се на юг. Адам и Тео бяха решили да направят голяма обиколка около Чикаго. Всеки ден се местеха на различно място, но достатъчно близо до Сборището, така че ако трябва да се върнат, да го направят за по-малко от 10 часа. Чарджърът беше точно за тази задача — лъскав, здрав и бърз, ръмжеше под тях, гумите му бяха стабилни по хлъзгавия и неравен път.
В следобедните часове спряха в един ресторант, в малък град край границата на Мисури. Докато Тео отиваше в съседната книжарница, за да си купи вестник, Адам последва Клеър вътре и седна.
Тя изучаваше менюто пред нея, а дългите й мигли хвърляха сянка на прасковено-сметановата й кожа. Една къдрица падаше свободно върху пуловера й. Тя не носеше никакъв грим и косата й беше пусната свободно. Клеър беше честна и искрена, както външно, така и по душа — това, което виждаш, беше това, което получаваш.
Тя не беше негов тип. Ни най-малко не беше като Елиза, която бе перфектна през цялото време и далеч от неговата доживотно облечена в син полиестер работническа класа.
И все пак Адам още усещаше аромата на Клеър — на изкусително чуждоземно цвете, носещ се от косата и кожата й. Той все още имаше усещането за нея по върховете на пръстите си, върху тялото и около пениса си.
Той искаше повече.
Тръпката за Адам, винаги бе била в преследването. Не че повечето жени трябваше да ги преследва дълго. Той се уверяваше, че жените, които избира, искат да бъдат хванати… и да бъдат пуснати. Дори така, обикновено, когато вече ги бе имал веднъж, увлечението му към тях приключваше. Както се казва: винаги искаш това, което не можеш да имаш. Веднъж щом го бе имал, всичко приключваше. Очарованието изчезваше.
Изабел би казала, че това е грубо от негова страна и може би беше. Той винаги се стараеше да не наранява женското сърце. Внимателно подбираше жени, които имаха същите интереси във връзките като него — секс, компания за кратко време, приятелство. Любовта никога не беше на дневен ред. Привързаността беше строго забранена. Истински чувства? Дума да не става.
Човекът Адам, който той представляваше преди смъртта на Елиза, никога не бе желал подобни глупости. Двамата с неговата съпруга довършваха изреченията си един на друг. Заедно те бяха щастливи във всеки един ден от живота си. Споделяха си всичко. Елиза беше неговата друга половина.
Но след това тя си отиде и умря. Той беше виновен. И всичко се промени.
Тогава как стана така, че тази жена Клеър, успя да влезе под кожата му? Тя беше като някаква сладка дрога, която той веднъж беше опитал и вече се нуждаеше от ежедневни дози. Адам бе имал много жени и все пак реакцията на Клеър в леглото — толкова честно, толкова изненадващо нежно и много, много еротично — бе невъобразимо възбуждаща.
И не само сексуалността й го привличаше. Харесваше му начина, по който се отваряше като цвете към света. Докато в началото беше толкова несигурна и студена, то сега с всеки изминал ден тя разцъфваше за възможностите около нея. Намери мястото си на Земята, въпреки настоящите обстоятелства.
Всеки ден тя все повече се превръщаше в човека, който всъщност беше, въпреки че цял живот е била принудена да го потиска.
Харесваше му начина, по които тя се смее и му се искаше да го прави по-често. Адам искаше той да е причината, поради която тя се смее, искаше да е този, който тя гледа с блеснали очи — докато радостта й се разлива.
Той обичаше и начина, по който къдриците й лежаха на раменете, на наситено тъмното спрямо бледата кожа. Това го очароваше, караше го да иска да зарови ръцете си в косата й и да я придърпа за целувка. Зъбите й, малко криви отпред, той мислеше за пленителни. Искаше да проследи това малко несъвършенство с върха на езика си. Пръстите му се свиха да погалят нежната й кожа, навсякъде където виждаше изложени големи количества от нея. Той обичаше да я милва с устни.