Хижата бе луксозна. Според Адам я даваха под наем на богати хора, които обичаха да ходят на лов или на романтични почивки.
Беше ваканционно място, но тя с удоволствие би го направила свой дом, ако можеше. Жалко, че беше толкова хубаво, след като, с Атрика на път, вероятно щеше да бъде сериозно повредено.
Имаше две спални, и двете декорирани в тъмни, основни цветове. Претрупани мебели с много възглавнички и преметнати през тях одеяла бяха разпръснати в пространството. Тази спалня имаше голямо легло, дълъг, резбован скрин, множество ярки килимчета, покриващи дървения под. Дори имаше собствена баня.
Още щом седна на леглото, телефонът извибрира в ръката й.
— Ало?
От другия край имаше дълга пауза.
— Клеър? — попита плътен, тих глас от другата страна.
— Да?
— Такава чест е най-накрая да говоря с теб. — Пауза. Мъжът звучеше малко развълнуван. — Уау. Имам да те питам толкова неща, че не мога да избера кое да е първото.
Клеър се усмихна в телефонната слушалка. Гласът му трепереше от вълнение.
— Казаха ми, че си нещо като архивист на Сборището и изучаваш възможно най-много за Юдай и дааеманските видове.
— Ден и нощ. Това е моята мания. Аз съм ходещата енциклопедия на Сборището за всичко, което се отнася до демоните. Не знаехме много преди изпитанието с Еразъм Бойл миналата година. Оттогава основната ни информация наистина нарасна, но все още има много неща, които не знаем.
— Е, Мика, с удоволствие ще добавя към знанията ти каквото поискаш.
— Толкова ти благодаря. — Той въздъхна тежко. — Добре, нека подредя мислите си за момент. Обаждам се най-вече заради елиума. Останалото ще трябва да почака. Целта ни е да те опазим жива, а елиума — далеч от Атрика.
— Бих оценила това.
— През изминалата година, откакто Томас бе на Юдай и ние се мъчихме да го върнем обратно, аз събирах текстове. Много от тях са древни, книги с легенди и митове, които светът смята само за легенди и митове. Много неясни религиозни текстове. Сред текстовете, с които се сдобих, има един, наречен Дай Кодекс. В него намерих препратки за елиума. Какво представлява. Какво прави.
— Как да го измъкнем от мен? — Металическо отчаяние покри задната част на езика й при този въпрос.
Той не отговори за момент.
— Още работя върху това, Клеър.
Тя затвори очи в поражение.
— Но знаем повече за елиума, така че се приближаваме към целта.
Тя отвори очи.
— То е оръжие. Толкова знам. Адам го достигна и някак… го опита и то представлява елементите на Юдай.
— Демонска магия.
— Да.
— То е оръжие. Клеър, ти държиш магическо оръжие, достатъчно голямо за да унищожи всичката магия на Земята, а вероятно и на Юдай, ако се използва така. Може и да убива, изпращайки смърт на хиляди, ако се използва с такава цел.
Тя докосна костта между гърдите си — седалището на магията си — с върховете на треперещите си пръсти. На някакво ниво винаги го бе знаела. Тежестта му я притискаше отвътре. Смърт. Разрушение. Всичко това, криещо се вътре в нея. Резониращо като камертон в енергиите на Атрика.
Едното вместо другото.
— То е еквивалента на супер зареден електромагнитен заряд — продължи той. — Само в такъв случай би могъл да излъчи цялата магия на всички елементи. Освен това влияе негативно на всички елементи в радиуса на удара — земя, въздух, вода и огън. Светът ще бъде погълнат от абсолютен хаос, ако елиумът някога бъде разгърнат напълно.
— Караш го да звучи така, сякаш нося ядрена бомба.
— Така е. Особено за магьосниците и дааеманите, ти носиш ядрена бомба. Подозирам, че Итрай вероятно са използвали елиума като заплаха срещу Атрика. Вероятно самият Ру го е носел. Но Ру вероятно също така е разбирал и че макар Итрай да не използват елиума като нещо друго, освен прийом да принудят Атрика да се държат по определен начин, то Атрика не биха се поколебали да го разгърнат, за да вземат контрола над Юдай от враговете си.
— Затова, когато са проникнали вътре, той се е паникьосал и го е прехвърлил на мен.
Продължителната пауза накара стомаха на Клеър да се свие.
— Обикновен магьосник — обикновен аемон — не би бил способен да носи елиума, Клеър. Чудя се колко ли човъркане на магията ти през годините е била необходима, за да се постигне този резултат. — Той си пое бавно и продължително въздух. — Освен това се чудя дали ти е втълпявал идеята, че никой, нито дори Атрика, не би могъл да го извади.