Ръката й се стегна около телефона. Беше ли го направил Ру? Дали от деня, в който стана негова прислужница на крехката осемгодишна възраст, бе планирал да й предаде елиума, в случай че Атрика въстанат? Беше ли й позволявал да спи до него през всичките тези години от такива коравосърдечни намерения?
— Каза, че още търсиш дали може да го извадите от мен. — Гласът й бе едва доловим шепот.
— Така е. Клеър, така е. Всичко, което казах, е само теория. Не е доказано. Просто чувствам, че не мога да те държа в неведение относно възможностите.
— Оценявам го.
— Правя всичко по силите си да открия начин да извадим елиума от теб. Докато не отбележим някакъв прогрес на този фронт, може и да успееш да използваш елиума срещу Атрика.
Тя поклати глава, макар да знаеше, че той не може да я види.
— Всеки път, когато го докосна, ме кара да се чувствам зле.
— Остави Адам да ти помогне.
Тя се намръщи.
— Какво?
— Каза, че той е опитал елиума. Това е едно от специалните му умения. Всички имаме такива, нюанси на магията ни. Едно от тези на Адам е, че може да се докосва до хорската сила, да прави малки промени и да лекува. Ако работиш с него, той може и да ти помогне да приспособиш магията си към елиума и да преодолееш прилошаването. Щом направиш това, имайки предвид силата ти, не се и съмнявам, че ще можеш да го отприщваш и използваш.
— Добре, да кажем, че Адам ми помогне да преодолея прилошаването и успея да изтегля нишки от елиума, какво ще стане, ако изтегля твърде много? Ами ако взривя света?
Пауза. После той каза:
— Мда, не го прави.
Тя се засмя. Не можеше да се спре. Може би беше заради стреса. Изригна ирационално от нея, докато по лицето й не започнаха да се стичат сълзи. Вероятно не засили особено много вярата на Мика в нея.
— Виж, Клеър, не те познавам. Въпреки това, съдейки по това, което ми казаха за начина, по който Ру е оформял магията ти през годините, обзалагам се, че имаш едновременно контрола и способността да се справиш без проблем с елиума. Вероятно си единствената магьосница на земята, която може.
Тя се отрезви.
— Да се надяваме, че е така.
— Да, защото елиумът може да е единственото оръжие, което имаш срещу демоните, които те преследват. Освен това трябва да започнеш веднага. Няма време за губене.
Изобщо не беше като пускането на брояч за опита да контролира извънземна сила, която може да унищожи света.
Клеър спокойно си пое дъх.
— Благодаря ти за обаждането, Мика.
— За мен беше удоволствие да говоря с теб, Клеър. Ще се видим скоро в Сборището, сигурен съм.
На Клеър й се искаше да е толкова убедена.
Адам седеше на леглото, кръстосал крака, с лице към Клеър, дланите й почиваха леко върху неговите. Тя затвори очи и се отвори към него, позволявайки му да прокара нишка от магията си през нея.
В другата стая Тео продължаваше да наблюдава. Атрика можеха да се появят по всяко време, но Адам се стараеше да не прилага допълнителен натиск върху Клеър. Тя трябваше да е отпусната, за да извърши това.
Когато Адам бе докоснал елиума в къщата в Крокус Хил, той забеляза, че беше напълно небалансиран спрямо обикновената й сила. Не можеше да направи повече от това само да докосне елиума, но може би можеше да регулира магията на Клеър така, че да я приравни към него. Това можеше да премахне прилошаването й и да й позволи да работи с демонската магия.
Поне на теория.
— Добре, Клеър, влизам.
Тялото й застина и ръцете й трепнаха върху неговите почти незабележимо.
Той погали дланта й с палеца си и се постара гласът му да е успокояващ.
— Хей, скъпа, всичко е наред. Просто се отпусни.
Тя си пое въздух и се отпусна малко.
— Точно така. Сега затвори очи и ме пусни вътре.
Очите й се затвориха бавно и той изтегли нишка от сила от центъра на гърдите си. Този път бе по-лесно да открие път към нея, отколкото бе предния. Някак си, по някакъв начин, сега бе по-отворена към него.
Адам откри седалището на магията й и се изненада — за втори път — от силата и жизнеността й. Клеър бе могъща земна магьосница още преди Ру да я разчовърка. Сега бе олицетворение на магията. Той откри сърцевината на тази сила и я покри със собствената си сила, укротявайки я.