Тя отпусна контрола си над елиума съвсем леко. Това го накара да резонира навън като камертон, вибриращо срещу силата му през нишките, които елиумът бе увил около седалището на магията на Клеър. Държеше здраво магията й и усети как силата й се свива при резониращата вибрация на елиума по дължината на тези нишки.
Нивото на магията й бе толкова небалансирано спрямо елиума, че я караше да се отдръпне, усещайки заплахата в нея. Поне това бе теорията му.
Използвайки огнената си магия, той побутна седалището на магията й, принуждавайки силата й да нарасне и да се защити сама. Проработи. Естествените му инстинкти да лекува излязоха на преден план; всеки път, когато Клеър докоснеше елиума, той нагласяше силата й, използвайки различни сложни методи.
Ръцете й се стегнаха върху неговите. Адам отвори очи и видя, че тя гримасничеше.
— Клеър?
— Помагаш, Адам. Наистина. Обикновено досега щях да съм припаднала. Но… — Тя си пое разтреперано въздух. Лицето й бе бледо и челото й лъщеше от пот.
Паника се надигна в гърлото му.
— Спри, Клеър. Отпусни какъвто и захват да имаш върху елиума в момента.
— Не мога. — Тя поклати глава. — Трябва да се науча как да го контролирам.
— Да, но не и на такава висока цена. Прилошава ти.
Тя отново си пое дълбоко дъх и тялото й потрепери. Той не можеше да освободи силата й от опората, която й даваше, докато не се отдръпнеше напълно от елиума.
— Сякаш изсмуква живота ми.
— Пусни го. — Той изръмжа думите. — Уау, Клеър.
Той усети отпускането на леката хватка, която тя имаше върху елиума. Очите й се затвориха незабавно и тя се строполи назад върху леглото. Нишките от силата на Адам се върнаха рязко към него като ластик и той се озова над нея за миг, държейки я в ръцете си.
Тя лежеше, трепереща и студена. Повърхностното й дишане накара сърцето му да забие по-бързо в гърдите му.
— Клеър, можеш ли да му чуеш?
След малко тя кимна, облизвайки сухите си, пребледнели устни.
— Дай ми минутка.
Той погали косата й. Тя погъделичка носа му и той с благодарност вдиша аромата й.
— Изплаши ме, скъпа.
Тя се изсмя слабо.
— И себе си уплаших. — Преглътна с усилие. — Отне ми частици от живота ми.
— Не е — каза ожесточено Адам. Ако беше, щеше да му срита задника.
Той легна до нея, притискайки я до себе си — нейният гръб до гърдите му — и обви ръцете си около нея, опитвайки се да я стопли. Той издърпа нишка от силата си и я обви, но цялата топлина, която изливаше в нея, сякаш се изпаряваше.
Тя потрепери.
— Толкова е студено, толкова мъртво.
Думите й накараха ужас да пропълзи по гръбнака му. Той я задържа по-близо и увеличи количеството на топлината в прегръдката си. Тя потрепери още веднъж и застина неподвижна.
— Клеър? — Той се изправи до седнало положение, опитвайки се да види лицето й.
В отговор тя се завъртя по гръб, навдигна се и го целуна. Но не беше каква да е целувка. Това беше абсолютна „изчукай ме“ целувка с всички екстри.
Езикът й улови неговия, устата й бе наклонена и агресивно притисната към устните му. Тялото му отвърна мигновено. Това, което само преди броени мигове бе страх за нея, лесно се разтопи в страст.
— По дяволите, Клеър. Подлудяваш ме с такива целувки — прошепна той до устата й. — Спри. Играеш си с огъня.
— Зная. Опитвам се да запаля искра. — Тя огледа лицето му за момент. — Накарай ме отново да се почувствам жива, Адам.
Леле.
— Скъпа, колкото и да те искам, сега не е моментът. Нямаме представа кога може да се появят Атрика и…
Тя го целуна отново, прекъсвайки остатъка от изречението. Накрая допря чело до неговото.
— Именно.
Клеър захапа долната му устна и плъзна ръка между телата им, за да погали вече твърдия му пенис.
Това наистина беше повече, отколкото един мъж може да понесе. Особено, раздразнено призна Адам, когато ставаше въпрос за Клеър. Тя вече бе като някакво тъмно, магическо пристрастяване. Когато действаше така, толкова агресивно, целувайки го по този начин…
Шибаните демони можеха да почакат.