Адам се изправи до седнало положение, нахлувайки дънките си, закопча ги и прокара ръка през косата си.
— Умря по време на обир.
— Съжалявам.
Той се изсмя грубо.
— Двадесет и пет къщи в квартала и пичът трябваше да влезе в нашата.
Адам все още си го спомняше ясно. Винаги щеше да помни. Тъкмо се бе прибрал у дома след смяна. Беше късно, около полунощ. Бе се качил на горния етаж, където Елиза вече си бе легнала. Тя се бе събудила и бе потърсила бутилка с вода на нощното си шкафче. Той бе предложил да й донесе една — Богове, бе предложил да отиде вместо нея, — но тя му бе казала да си вземе душ и да си ляга.
Тъкмо си бе разкопчал ризата, когато бе чул изстрел.
Яростта, преминала през него, гореща и наситена, не бе нещо, което да може да контролира, когато изтича долу и намери Елиза да лежи в локва от собствената й кръв.
Не се бе поколебал дори за момент. Бе извикал силата си и я бе запратил към мърлявия крадец на средна възраст. Той бе вещер със земни сили. По-късно бе открил, че вещерът бе набелязал точно неговата къща; бе набелязал доста магьосници около Чикаго, нахлувайки в домовете им. Вече бе убил трима.
Макар че Адам не бе знаел всичко това тогава. Виждаше единствено изпънатия пред себе си мижав вещер, който току-що бе застрелял съпругата му и не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от това.
Огнената магия на Адам се бе надигнала доброволно. Той бе извън контрол, абсолютно разгневен. Вещерът се бе опитал да извика силата си, но Адам бе с десет пъти по-силни и бързи способности. Бе го изпепелил жив на място. Проблясък на нагорещен до бяло пламък, после само нещо овъглено върху килима, издигащ се нагоре в лениви кълбета пушек.
Прах при прахта.
Щом го направи, Адам бе вдигнал Елиза на ръце и тя бе умряла. Споменът все още стягаше гърлото му.
Тъй като Адам бе извадил магията си вместо пистолета, справянето с последствията се бе оказало проблем. Убийството бе при самозащита, след като крадецът бе насочил пистолет към него. Но как би могъл да обясни обгорените останки пред властите?
Адам се бе обадил в Сборището и те му бяха помогнали да прикрие вида на убийството. Бяха му помогнали да се отърве от тялото, да почисти бъркотията в къщата, всичко.
Беше казал на полицията, че крадецът бе избягал.
Покосен от скръб по Елиза, на следващия ден Адам бе напуснал полицията и бе отишъл да работи за Сборището. От този ден нататък Томас Монахан бе спечелил пълната му отдаденост, а Сборището бе получило лоялен и умел ловец, някой, който преследваше вещерите и приключваше с тях.
— Стана посред нощ. Тъкмо бях свършил смяна. Бях с униформата, мътните го взели. Имах пистолет. — Той остави гласа си да провлачи. — Но закъснях твърде много. Тя слезе, за да вземе бутилка вода. Чух изстрела. Когато отидох, тя бе на пода. Издъхна в ръцете ми.
Ръката на Клеър бе на гърба му. Вероятно я бе сложила там преди известно време, но той я забеляза едва сега. Бе топла. Топлината от дланта й се пропи през плата на блузата му и сгорещи кожата му. Допирът й го успокои.
— Какво се случи с крадеца? — попита кротко тя.
Адам разпери ръце.
— Изгорих го, превърнах го в пепел.
— Жена ти не беше ли аемон?
Той поклати глава.
— Напълно човек. Макар че знаеше за мен. За нас. Никога не можех да пазя тайни от нея.
Клеър мълча дълго. Най-накрая попита:
— Все още ли я обичаш?
Той я погледна.
— Не по този начин. Не съм влюбен в покойница, Клеър. Тя си отиде и аз го знам. Скърбих за нея и продължих напред, но чувствам, че имам дълг към нея. Аз бях отговорен за смъртта й. — Той изруга тихо. — Бях там! Бях там с пистолета си, с огъня си. Бях в къщата и тя все пак умря. Бях проклето ченге и крадецът все пак я хвана под носа ми.
— Адам…
— Така че съм сигурен, че това те кара да се чувстваш наистина в безопасност с мен, Клеър. Имайки предвид, че би трябвало да те защитавам, а дори не можах да опазя собствената си жена от това да бъде застреляна в дома ни.
Тя поклати глава.
— Адам, аз се чувствам в безопасност с теб. Понякога лошите неща просто се случват. Понякога…
Той поклати глава и се отдръпна от нея.
— Не, не ми казвай да не се чувствам отговорен, Клеър. По дяволите. Минах през етапите на скърбенето и всички психодрънканици. Все още не е променило начина, по който се чувствам.