Тя разбираше желанието на Тео и Адам да раздават юмруци вместо магия, тъй като силата им не бе напълно ефективна срещу щитовете на дааеман, но юмручен бой с Атрика не би завършил добре. Тя се изстреля на крака, събирайки силата си и насочвайки я срещу Кай.
Само ако можеха да се разделят малко, за да има видимост…
Подобни на желязо ръце стиснаха раменете й, карайки я да извика от изненада и болка.
Теван.
Той я издърпа назад достатъчно силно, че да й докара контузия на врата и тя реагира с някакъв примитивен, животински инстинкт за оцеляване. Замахна назад с ръце и насочи цялата си земна магия към масивните бедра на Теван, променяйки я леко и засилвайки я, за да премине през естествените му щитове.
Единственият резултат бе, че го накара да извика и да я пусне, но това бе достатъчно, тя се претърколи настрани и събра още сила.
Недостатъчно.
Той бе отгоре й в миг, издърпвайки я на земята и възсядайки я. Киселинна кръв от порязванията, които бе получил от прозореца, капеше по дрехите й и прогаряше плата, стигайки до кожата й. Болката я накара да извика и да се заизвива под него.
Домове, това вероятно го възбуждаше.
Големи ръце се затвориха около гърлото й, прекъсвайки агонизиращите й викове. Тялото му я обгръщаше, пречейки й да се мята, да удря и драска в яростните й опити да прекрати изгарянето.
Главата му се сниши към гърлото й с издължени зъби.
19
Тя застина неподвижно, дъхът й излизаше от нея със свистене. Ужас се вля в кръвта й като огън — парещ, горчив.
Адам сграбчи Теван и го издърпа от нея, точно когато зъбите му докоснаха чувствителната кожа, където се срещат рамото и шията. Тя полежа там за момент, поемайки си разтреперано дъх на облекчение, преди да се оттласне от пода.
Теван и Адам бяха загърбили всички магически правила и се бяха впуснали в старомоден юмручен бой. Теван бе дааеман, следователно по-едър и по-силен от Адам.
Но Адам знаеше как да удря.
Той удари здраво челюстта на Теван и запрати дааемана да се олюлява назад.
Клеър се просна на пода, части от осеяната й с кръв кожа викаха от пламтяща болка, и зяпна поваления на пода Теван. Адам се обърна, с превити рамене и изражение на абсолютна ярост върху лицето си.
Като нещо излязло от кошмарите, Теван се надигна зад него и го издърпа надолу.
Клеър изпищя и се задейства. Без съзнателна мисъл. Определено без да го планира.
Елиумът, най-тъничката нишка, която изтегли, избухна от нея, запращайки я в тъмнината.
— Клеър?
Тя се събуди бавно в ръцете на Адам, който я държеше и люлееше. Раните й горяха, но топлината му ги успокояваше. Домове, още ли беше жива? Поривът, който я бе тласнал назад, го бе почувствала като края на света, а бе използвала най-малкото количество от елиума. Клеър не искаше да си представя какво би било, ако бе използвала повече.
— Скъпа, добре ли си?
Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той звучеше паникьосан. Тя вдигна ръка и докосна лицето му.
— Добре съм — успя да прошепне тя.
— Почти умря, Клеър. Мамка му. Елиумът едва не те уби. Единствено способността ми да лекувам те върна обратно. — Гласът му звучеше разтреперан, тънък.
Болеше я навсякъде, но най-вече гърдите, където елиумът живееше рамо до рамо със собствената й магия. Гадене сви стомаха й и главата й туптеше. Цялото й тяло бе студено и я побиваха тръпки.
Огнената магия на Адам я обгърна в опит да пропъди мъртвешкия студ, който бе причинил елиумът, но спомогна с малко за превъзмогването му.
Клеър се опита да се изправи до седнало положение.
— Теван. Кай. Къде са те?
Силните ръце на Тео я бутнаха назад в обятията на Адам.
— Елиумът ги победи, Клеър. Порази способностите им да използват силите си, както и нашите. Изглеждаха разтърсени, че можеш да използваш елиума и се телепортираха от тук.
Тя поклати глава.
— Ще се върнат.
— Със сигурност, но може би няма да е скоро. Това поне ни дава шанс.
— И ние не можехме да ползваме магиите си за известно време — продължи Тео. — Мислехме, че ще ни умреш в ръцете.
Тя се опита да се изправи до седнало положение. Този път Адам й помогна. Тя си пое дълбоко дъх и отблъсна болката и дискомфорта си. Главата й се въртеше.
— Другите магьосници. Открихте ли ги?