— Успокой се, Клеър — каза Адам. — Демоните се изпариха от тук и после трябваше да се погрижим за теб. Сега отиваме да ги потърсим, но първо трябваше да се уверим, че си добре.
Тя се опита да се надигне, но Адам я задържа здраво.
— Добре съм. Да вървим.
— Сигурна ли си? — Адам изглеждаше разколебан.
— Чувствам се добре — поправи се тя. Изправи се с помощта на Адам и се заклатушка напред. — Нямаме време за губене.
Тримата излязоха през вратата, Клеър се крепеше тежко върху Адам, но бързо възстанови баланса си. Нямаше избор. Ако магьосниците бяха някъде там в гората, то те се нуждаеха от помощ.
Очарователната ваканционна хижа, която Клеър с радост би нарекла свой дом, сега бе порутена. Подът бе разкривен и деформиран, където Тео го бе променил със земната си магия и бе опитал да повали Кай. На няколко места се бе запалил огън, оставяйки след себе си пепел, въглени и тежкият мирис на пушек. Между нейната въздушна магия и комбинираната дааеманска магия на Теван и Кай, почти всички мебели бяха непоправимо разрушени. Някои от тях бяха и неразпознаваеми.
На всичкото отгоре, елиумът явно бе строшил всички прозорци в хижата. Студеният въздух на ранната утрин се втурна в стаята. Поне отнесе острата миризма на пушека. Понякога трябваше да се гледа от добрата страна на нещата.
Не далеч от предната част на хижата, те откриха отключен бял ван. Кай и Теван не бяха очаквали да бъдат победени, така че дори не си бяха направили труда да го скрият. Клеър се обзалагаше, че отвлечените магьосници бяха вътре.
Адам спря рязко.
— Е, не се наложи да ходим далеч.
Тео се поколеба, после тръгна към вана.
— Атрика се телепортираха и просто ги оставиха. Предполагах, че са по-ценни.
Но всички те знаеха студената, тежка истина. Дааеман имаха неограничен запас от неподозиращи аемони, които можеха да използват за кървава магия. Можеха просто да ги отмъкнат от улицата и да използват жизнената им сила за проследяващи заклинания. Никой не беше в безопасност, нито тя, нито който и да било магьосник на елементите в обсега на Атрика.
В отключения ван намериха четирима магьосници — вързани, със запушени уста и лежащи на пода. Само четирима. Това означаваше, че още шестима липсваха, вероятно мъртви.
Надеждите на Клеър се сринаха. Четирима.
Всеки от четиримата страдаше от ефекта на ухапването на дааеман. Лежаха безмълвни и втренчени, с широко отворени очи. Клеър знаеше, че можеха да виждат и чуват случващото се, но не можеха да говорят или да се движат.
— Няма я. — Гласът на Тео бе дрезгав от нещо повече от скорошната битка.
— Виждам. — Адам седна тежко. — Много от тях ги няма. Това означава, че… Ингрид… мамка му. — Той вдигна поглед към Тео. — Съжалявам, човече.
Силна тъга покри лицето на Тео за секунда и после изчезна. Като облак, минаващ пред луната. Изражението му стана твърдо и делово.
— Да ги развържем. Може да оплакваме Ингрид и останалите по-късно.
Заедно те освобождаваха магьосниците един по един и ги вкарваха в хижата. Като се изключи, че едва не бяха станали дааеманска храна, не изглеждаха толкова зле. Нито дори синините, които ги покриваха.
Джеймс се съвзе първи. Той се претърколи настрани върху леглото, където го бяха положили, и сложи ръка на червеникаворусата си глава.
— Да се… еба. — Той потъна в мълчание, след което избълва порой от ругатни.
Преди да го засипят с въпроси, те му предоставиха малко време, за да се съвземе и възстанови. Клеър се сгуши отново в тялото на Адам, което бе напрегнато. Той плъзна ръце по нейните и я прегърна, целувайки върха на главата й. Ръцете му й даваха сигурност и сила.
След като приключиха с магьосниците, Адам бе съблякъл дрехите й и бе третирал изгарянията й едновременно с лечебните си способности и с добрите старомодни антисептик и лепенки. Сигурно щяха да й останат някои белези, но поне не бе загубила живота си.
Все още.
Тео се върна от дневната, където бе използвал земната си магия, за да разчисти възможно най-много мястото на битката. Облягайки се на стената, той кръстоса ръце пред гърдите си и зачака, както всички останали, за да се възстанови Джеймс и да им разкаже какво се бе случило.
Докато чакаха, останалите трима магьосника започнаха да се размърдват. Донесоха чаши с вода и малко хляб за всеки от тях. Вероятно не бяха яли от няколко дни.