Най-накрая Джеймс се изправи до седнало положение и няколко пъти си пое дълбоко дъх през носа и в мощните си гърди.
Клеър се приведе напред, взе чиния с хляб и чаша вода и му ги подаде. Той ги отблъсна.
— Трябва — настоя тя. — Ще ти помогне да се възстановиш от отровата, а ние имаме нужда да бъдеш силен.
Той се поколеба, после прие чашата и чинията, мънкайки благодарности. Изпи водата и пое няколко хапки от хляба. Не искаха да им дават нищо по-хранително, докато ефектът от отровата не изчезнеше напълно.
— Убиха ги — простена накрая Джеймс, оставяйки чинията на матрака до себе си. — Нападнаха ни от засада точно от другата страна на Уисконсин, след като се събрахме отново. Мисля, че са следвали един от нас. Когато ни нападнаха, убиха двама от нас направо на място. Останалите им отвърнахме, отстъпихме, но те ни последваха. Продължиха да идват отново и отново, цяла нощ, докато накрая не бяхме твърде слаби, за да се бием повече. Когато прахът се разчисти, още двама от нас бяха мъртви, а останалите бяхме безмълвни и парализирани. Оставиха ни насред гората, докато отидат да вземат вана и после се върнаха за нас.
Джеймс потърка рамото си и трепна, гледайки другите трима магьосника, които пъшкаха и се изправяха до седнало положение.
— Къде са Ингрид и Том? — Гласът му бе безизразен. Вероятно знаеше.
Тео се размърда до стената, скръб премина през лицето му. Не каза нищо.
— Не видя ли какво им се случи? — попита Адам.
Джеймс поклати глава, а лицето му стана пепеляво.
— Взеха Том първи, Ингрид беше на следващия ден.
Клеър стисна устни, не искайки да изрече на глас думите. Но беше нейна отговорност да го направи.
— Използвали са магьосниците за кървава магия, Джеймс. Използвали са жизнената им енергия за проследяващо заклинание, за да ни намерят. — Тя направи пауза. — За да намерят мен.
Той се взря в нея за момент, после сведе глава и затвори очи.
Значи Ингрид е била убита в заклинание, не в битка. Клеър хвърли поглед към Тео, който се взираше в пода пред себе си, с ръце заврени дълбоко в джобовете му. Тя се сгуши обратно в ръцете на Адам и той положи нежна целувка на слепоочието й.
— Ти си Клеър… нали? — попита дребна блондинка с остра брадичка. Тя трепваше при всяка дума, ръцете й бяха притиснати върху главата.
— Да, аз съм.
Сивите очи на жената станаха безизразни и твърди като метал.
— Значи ти си причината за всичко това.
Клеър трепна.
— Виж, Андреа — каза Адам, придърпвайки Клеър към гърдите си. — Знам, че си преминала през много, но си затваряй устата. Ясно? — Гласът му потрепери от гняв.
Андреа отмести поглед от него.
— Чувствам всяка смърт като тежест върху душата си. — Клеър облиза устни. — Д-дори не мога да…
Андреа остана извърната настрани.
— Съжалявам. Не беше редно да го казвам. Не го мислех. Просто съм… бясна. Бясна съм, че взеха шестима от нас. Бясна съм, че не бяхме по-добри, по-силни, по-бързи. — Тя сведе глава и една сълза падна в скута й. — Бясна съм, че изгубих приятелите си.
Другите двама магьосника най-накрая се възстановиха достатъчно, за да проговорят. Те отхапаха от хляба, отпиха от водата и говориха за случилото се, докато не стана късно през деня.
Всички бяха шокирани от смъртта на Ингрид и Том, а Клеър наблюдаваше как всеки един от тях осъзнаваше колко близо са били до същата съдба.
Останаха в хижата. Преместването — бягането — бе глупаво, след като Атрика трябваше само да отмъкнат друг магьосник от улицата и да ги открият. Пострадалите магьосници имаха нужда от почивка. Нуждаеха се от храна, баня и сън — убежище. Както и Клеър, Тео и Адам.
Адам се събуди от лекото плъзгане на ръката на Клеър по бедрото и долната част на корема му. Въпреки вълненията от тази нощ и въпреки това колко далеч трябваше да е умът му от тези неща, тялото му реагира на докосването й. Не искаше нищо друго освен да я придърпа към себе си, да я претърколи под тялото си и да милва всяка извивка на тялото й внимателно, методично и всеотдайно.
Искаше една нощ на свобода от цялата бъркотия, която да прекара с нея. Само една нощ, за да се потопи напълно в тялото й, в аромата й, в нея. Една нощ, в която да уталожи този дълбок копнеж към нея, да се насити и да го подчини завинаги.
Вместо това сграбчи ръката й и я дръпна към себе си за една бърза, дълбока целувка, която само го раздразни. Да я има близо до себе си и да не може да й се отдаде напълно бе най-ужасното възможно мъчение.