Те дълго лежаха преплетени заедно, меката, умираща светлина на огъня трепкаше върху тях и нежните звуци на съня се носеха от леглото над тях. Адам не искаше да се отмества от тялото й. Харесваше му твърде много, когато бяха свързани. Затова остана заровен дълбоко в нея, дори след като пенисът му омекна.
Мамка му, много го беше грижа за Клеър.
Най-накрая се претърколи и се намести. После я придърпа към себе си, безмълвно. Тя пъхна глава под брадичката му, с лице до гърдите му, и накрая заспа.
Адам упорито се опита да не мисли колко добре пасваше тя в прегръдката му.
20
Спаха през късния следобед и нощта. За щастие никакви демони не дойдоха да обезпокоят така необходимата им почивка. Клеър бе направила предположение на базата на познанията си — за разлика от тях самите, Атрика се нуждаеха от още повече време за възстановяване от елиума. Когато всички се събудиха, приготвиха закуска сред останките от разрушената кухня и оцелелите магьосници се нахраниха до насита.
Адам наблюдаваше как Тео се бе облегнал на плота и отпиваше от кафето си. Той отново се бе превърнал в призрак, без да говори, без изобщо да комуникира. Смъртта на Ингрид му се бе отразила зле. Сега, когато Адам бе прекарал известно време с него, вече го познаваше по-добре.
Докато ядяха, настроението в кухнята бе мрачно. Клеър се настани на едно високо столче близо до барплота и заобяснява на магьосниците как щеше да ги тренира през деня. Думите й, изречени тихо, не можаха да проникнат през покрова от скръб, който ги бе покрил.
Мобилният телефон на Адам извибрира в джоба му. Той го измъкна и го отвори, отдалечавайки се от групата, за да чува по-добре.
— Да?
Беше Томас.
— Как са всички? — Гласът му прозвуча напрегнат.
— Както би предположил, шефе. Не са добре.
Томас запази мълчание за момент, тежестта на тъгата му бе осезаема през телефона. Ако Клеър се чувстваше отговорна за смъртта на шестимата магьосници, Адам можеше само да си представя как се чувстваше Томас. И все пак Адам знаеше, че Томас не бе поел никакви рискове. Бе направил всичко възможно, за да се увери, че магьосниците ще напуснат Сборището незабелязано. Вината не можеше да тежи на неговите рамене.
Ръката на Адам се стегна до болка около телефона. Вината бе на демоните, на Ру. Кръвта му се сгорещи — буквално — и яростта замъгли зрението му за момент. В цялата вселена нямаше нищо, което да иска повече от това да ги накара да си платят.
— Мика направи пробив. Трябва да доведеш Клеър.
Кръвта му се охлади и зрението му се проясни.
— Най-сетне добри новини. Намерил ли е начин да извади елиума?
— Може би. Не сме сигурни, че ще проработи, така че не подклаждай надеждите й все още. Това ще бъде експеримент, но тя трябва да е тук за опита.
— Тръгваме тази сутрин.
— Не бързай толкова. Освен това Мика работи със земните магьосници на Сборището и са направили прикриващо заклинание. Ето го и планът ни. Ще приготвите заклинанието там и ще го използвате върху останалите магьосници. После ще вземеш Клеър и ще заминете само двамата, връщайки се обратно в Чикаго.
— Какво искаш да кажеш? Заклинанието ще действа като примамка, в случай че Атрика използват още кървава магия срещу нас?
— Да, точно така ще направи… май. Имаме си работа с демонска магия и никога не сме сигурни как ще реагира. Ако Мика е прав, ако демоните пробват с още някое проследяващо заклинание, ще ги отведе до магьосниците на Сборището, а не при Клеър. Това ще ти даде достатъчно време да я доведеш.
— Мамка му, Томас, все едно да им поднесем магьосниците на тепсия.
— Не е. Ти сам ми каза, че Клеър е научила теб и Тео ефективно да използвате магията на елементите срещу демонската магия. Научете магьосниците от Сборището как да го правят. Няма да ги оставите беззащитни.
— На Клеър това няма да й хареса. Няма да се съгласи. Тя вече се чувства отговорна за смъртта на шестимата магьосници. Снощи бе готова да напусне хижата, само за да отдалечи демоните от останалите. Няма начин да се съгласи да ги превърне в стръв.
Гласът на Томас стана твърд.
— Тогава я отвлечи, по дяволите, Адам. Направи каквото трябва, за да стане. Трябва да изкараме елиума от нея. Трябва да го унищожим. Това е по-важно от всичко останало.