Адам хвърли поглед към Клеър, която още стоеше на стола, все още говорейки с тих, сериозен тон на останалите. Косата й се плъзна през рамото на едва озаптена плетеница от тъмни къдрици. Лицето й бе бледо и изпито, стресът от ситуацията бе видим върху нея.
Мамка му, просто искаше тя да е в безопасност. Искаше го повече от всичко друго… дори и от отмъщението над демоните.
Той се извърна.
— Да, ще го направя.
Адам подаде телефона на Тео по заръка на Томас и Тео си записа съставките за примамващото заклинание. Направи го дискретно, така че Клеър да не забележи.
След като Тео затвори телефона, той плъзна листа под купа с плодове.
— Клеър, мисля да оставя теб и Адам да ги научите на техниката. Запасът ми от магии е доста изчерпан, така че по-добре днес да приготвя още.
Клеър му се намръщи.
— Добре ли се чувстваш?
— Да, добре съм. Просто се чувствам гол без магиите си. Имам нужда да прекарам малко време в презареждане.
— Добре. — Клеър сви рамене.
— Трябва да направим това навън, не мислиш ли, Клеър? — попита Адам, отправяйки се към вратата. — Днес е топло, а в хижата мирише на пушек — разсейващо.
— Това е добра идея — отговори Клеър. Запътиха се да работят навън, оставяйки Тео сам, за да приготви „примамващото“ заклинание.
С падането на здрача, Адам започна да се безпокои за начина, по който да изведе Клеър от къщата. Знаеше прекрасно, че тя няма да тръгне по своя воля, но нямаше — не можеше — да я отвлече, както бе предложил Томас.
С падането на нощта, заклинанието бе поставено на мястото си, приготвено тихомълком от Тео, който бе използвал разнообразни билки и минерали. Кухнята все още вонеше тежко на див пелин и зимна череша и бе трудно да попречат на наблюдателната Клеър да забележи случващото се.
Когато попита за какво са дивият пелин и зимните череши, Тео каза, че е правил обикновено заклинание за заблуда, но тя не изглеждаше убедена. Постоянно я бяха измъквали от хижата и водили в гората, симулирайки желание за свеж въздух и пространство за движение, по време на тренировките.
— Какво, по дяволите, става? — настоя да разбере Клеър, обикаляйки около всички тях из дневната. — За каква ме имате, за новачка? Усетих да се поставя могъщо заклинание преди половин час, а всички продължават да ме мъкнат навън. Замръзвам! — Тя се обърна към Тео. — Див пелин и зимни череши, според книгата със заклинания на майка ми, са за магии за заблуда, но знам, че нямаш нужда от толкова много, Тео! Кухнята още вони на тях.
Челюстта на Адам се сключи. По дяволите.
Тя кръстоса ръце пред гърдите си и фиксира с поглед Адам.
— Е? — Тя стрелна с поглед Тео и наклони глава настрани. — Тео? Някой от вас да има да ми казва нещо?
Адам си пое дъх и й каза.
— Това исках и аз снощи — каза тя, когато той приключи. — Но не така. Отказвам да избягам и да оставя тези магьосници да бъдат открити и прибрани от демоните.
Напоследък Клеър бе започнала да използва аемонското произношение за демон. Адам считаше това за положителен знак, че привиква към живота на Земята.
— С цялото ми уважение — провлачи Джеймс откъм плота. — Ние сме мишени, без значение дали останеш или заминеш.
— А те искат теб, не нас — обади се Крейг от кухнята. — Може би ако открият, че са били измамени, ще ни оставят на мира и ще тръгнат след теб.
Тя го стрелна с раздразнен поглед.
— Да. Те ще тръгнат след мен, след като убият или заловят отново всички ви.
— Няма — каза Андреа. — Днес ни научи как да използваме магията си срещу тях. Вече не сме безпомощни. Не искам отново да се изправям срещу Атрика, но ако трябва да се бием с тях, то се чувствам уверена, че този път ще имаме шанс в битката.
— Така е, но шансовете ни ще са още по-големи, ако стоим заедно. — Клеър се обърна и се взря в Адам. — Снощи ме убеди в това, Адам.
— Виж, ти си ценна — отвърна Адам, чувствайки гърлото си да се стяга при тези думи. Ценна в много отношения, не само в едно. — Не можем да си позволим да те рискуваме. Това е пряко нареждане от Томас. Тази вечер идваш с мен, Клеър. Без значение как ще трябва да го направя.
Тя сложи ръка на кръста си и повдигна брадичката си.
— Наистина ли мислиш, че можеш да ме победиш магически?