— Кой е той тогава? Той успя да избяга от полицаите ни, Клеър. Ако искаш да повдигнеш обвинения срещу него, трябва да ни дадеш името му.
Тя затвори рязко уста, неспособна да обясни истинската самоличност на Теван. Те вече вярваха, че е луда, невежи хора. Ако продължеше да бърбори за демони, щеше да стане по-зле за нея. Тя кръстоса ръце на гърдите си.
— Отказвам да разкрия самоличността му.
— Мислех, че е демон — каза с презрение полицай Малори.
— Не зная за какво говорите. Няма такова нещо като демони.
Полицай Малори наклони глава настрани и й се намръщи.
— Какъв е акцентът ти, между другото? Не мога да го определя. Какъв е родният ти език?
Клеър оглеждаше ноктите си и опитваше да не каже истината за акцента си.
— Родена съм и съм израснала в Холандия. — Всички тетрадки, които майка й й бе оставила относно живота на това място, й бяха от полза.
Доктор Хичинсън стисна устни.
— Няма значение какво казва сега или колко разумна изглежда, тогава умът й не беше бистър. Освен това вярвам, че е в опасност от този неизвестен мъж.
— Мога да се грижа за себе си.
Това най-накрая привлече вниманието му.
— Ама наистина ли? Намерихме те полуумираща от студ и без да знаеш собствената си фамилия. — Той съсредоточи вниманието си обратно към полицай Малори и посочи. — Искам да я приемат в психичното отделение на Строгър за оценка. Опасна е за себе си, без да споменаваме, че е в опасност и от онзи мъж.
Челюстта на Клеър се сключи.
— Всичко ми е наред!
Отново доктор Хичинсън отново я игнорира.
— Принудете я, полицай Малори. Открийте кой е този мъж, който ме блъсна в плота. Искам да повдигна обвинения. — Очите му трепнаха към нея, изучавайки сините по китките и ръцете й, където Теван я бе стискал. — Ще го направя, ако тя няма.
— Добре — каза полицайката с въздишка. — Доверявам се на преценката Ви, докторе. — Тя затвори папката пред себе си. — Ще я заведем в болницата. Там ще решат какво да правят с нея.
Болница. Тя се намръщи. Място, където лекуваха болните, грижеха се за хората. Е, това не можеше да е много зле. Може би там щеше да е в безопасност за известно време. Може би можеше да се стопли, да сложи малко храна в стомаха си.
Болницата беше кошмар.
Не беше място, където помагаха на хората. Беше затвор — студен, бял, стерилен, пълен с плашещи, ъгловати, метални инструменти и пищящи, стенещи хора. Смърдеше на почистващи препарати, но под тях се носеше миризмата на страх, кръв и смърт.
В секундата, в която я изведоха на етажа, където щяха да й „помогнат“, Клеър сбръчка нос от миризмата и разбра, че не може да остане там при никакви обстоятелства. Когато се опита да си тръгне, те я замъкнаха в малка, ослепително бяла стая. Дребничка и примряла от глад, тя не можеше да се опре на двамата едри санитари, които я малтретираха.
— Не! Пуснете ме! Не мога да бъда затворена на това място! — Клеър се бе притиснала в ъгъла, но не се бе предала. Тя ритна и кракът й уцели мъжките части на санитаря. Той изохка, отстъпи, стискайки слабините си, и я дари с убийствен поглед.
Вторият мъж й се нахвърли със свирепост, докато слабата, руса докторка гледаше така, сякаш бе виждала всичко това и преди, и бе невероятно отегчена.
Докато Санитар А се грижеше за интимните си части, Санитар Б успя да повали Клеър върху дълга, твърда маса за прегледи и издърпа ръцете й. Паника се заби в гърлото й, когато докторката я приближи с отвратителна на вид спринцовка.
— Не, не го правете. Оставяте ме беззащитна пред тях, ако го направите. Моля ви!
— Не бъди глупава, Клеър. Този серум е, за да те предпази от демоните и вампирите.
Вампири? Какво беше вампир?
Иглата се заби в ръката на Клеър. Клепачите й мигновено натежаха, а колената й омекнаха.
— Не. Това е… това е… грешно.
Докато умът й се бореше срещу мъглата, която го притискаше, тя изгуби контрол и отприщи магията си. Действието беше чист инстинкт, породен от абсолютен ужас, от този, който дори Атрика не можеха да пробудят, и засилен от непознатите лекарства, движещи се в кръвоносната й система. Това бе единственото нещо, което се бе заклела да не прави, докато не научи повече за това, което й бе вдъхнал Ру.
Силата избухна през нея, извивайки гръбнака й и отмятайки главата й назад, за да се свърже със санитарите, които я пуснаха и изскимтяха от болка. Усещаше нишката, която бе издърпала, буйна, чужда… също като този свят, в който бе запратена. Прогаряше я, пресушавайки седалището на магията й.