По време на последната част от заклинанието, точно преди да се втурне през стаята, за да накара Мика да спре, Адам не бе убеден, че тя ще го преживее. Бе се поболял от това да гледа как едва не умря. Вече се случваше за втори път.
Не, нямаше да я остави да се изложи на опасност отново. Просто нямаше. Не му пукаше каква щеше да е цената.
Адам отпусна челюстта си, колкото да проговори.
— Може ли и двамата да излезете вече?
— Разбира се — отвърна Томас. — Доктор Оливър каза, че тя трябва да се събуди скоро. Вероятно ще иска да види първо теб така или иначе.
Адам изпрати двамата мъже навън и затвори вратата след тях. Все още чувстваше студенина и враждебност към това, че наблюдава как Клеър бе подложена на заклинанието. А тъпото нещо се бе провалило! Елиумът все още живееше в нея.
Стаята изглеждаше като всяка друга стая за гости в Сборището. Първото помещение бе малък хол, допълван от развлекателен кът с телевизор и всякаква друга техника и хладилник с големина като по хотелите. Къс коридор водеше от тази стая към баня и една или повече спални. Някои хора, като него самия, живееха за постоянно в Сборището. Имаха цели апартаменти, допълнени с кухни. Стаята за гости на Клеър не беше далеч от неговия апартамент.
Той се плъзна обратно по потъналия в полумрак коридор, сваляйки дрехите си в движение. Щом стигна стаята й, той се мушна в леглото при нея и я придърпа към себе си, вдишвайки онзи странен аромат на чуждоземни цветя, който косата й винаги носеше. Изглежда никакъв шампоан не можеше да го накара да отслабне. Предполагаше, че е нещо открито на Юдай, и все пак бе като естествена част от нея.
Тялото й бе топло и меко, дишането — дълбоко. Ако затвореше очи, почти можеше да си представи, че тя не е в безсъзнание заради провалилото се заклинание, а само спи. Ако се концентрираше още съвсем малко, можеше да си представи, че няма демони, няма елиум… няма Ру. Можеше да забрави за всички неща, които бяха между тях, всички неща, които ги разделяха.
Но не можеше да забрави Елиза.
Очите на Адам се отвориха рязко, когато лицето й проблесна зад затворените му клепачи. В нощта, когато Елиза бе убита, той се бе почувствал малко както сега — суровата, враждебна емоция остави горчив вкус в устата му, гняв към самия него, заради неспособността му да я опази жива. Скръб.
Ако анализираше всички нишки от чувства, формиращи стегнатата топка в стомаха му, той бе сигурен, че някъде там ще открие любов — нежелана, неканена, неподдаваща се на контрол — любов към Клеър.
Не можеше да е сигурен за първия път, когато бе започнала да му въздейства. Беше като болест. Бе изложен на заразата несъзнателно и няколко дни по-късно треската го бе покосила.
Макар да знаеше, че е ирационално, все още го чувстваше като най-лошия вид изневяра. Признавайки че има такива чувства към Клеър това значеше, че бе изменил на седемгодишното бдение, което бе започнал в памет на Елиза.
Боговете да са му на помощ, нямаше какво да стори. Бе се понесъл по течението, твърде изморен, за да продължи да се бори.
Той не спа, нито дори когато светлините отвън се промъкнаха през мрака и обгърнаха стаята в своята мастилена, кадифена защита. Той я държа близо до себе си през цялата нощ, готов да отблъсне всяка опасност, която се доближи, но никакви демони не се появиха, освен онези, които носеше в себе си.
Малко преди изгрев-слънце, Клеър се размърда до него, надигна се и отвори очи. Тя простена от болка и примигна.
— Как се чувстваш? — попита мигновено Адам, макар от стона й да знаеше, че не може да е добре.
Тя издаде тих звук.
— Гърдите ме болят. Чувството е сякаш някой ме е ударил там. — Гласът й звучеше дрезгав и груб. — Как са магьосниците?
— Последно като ги чух бяха добре. Казах на Томас да дойде да ме извика, ако ги нападнат. Засега — нищо. Може би номерът ти с елиума е бил по-ефикасен отколкото мислехме.
— Може би. — Тя направи пауза. — Заклинанието не проработи. Все още мога да усетя елиума вътре в мен.
Той я целуна по слепоочието.
— Да, знаем. Сега само се опитай да се отпуснеш, става ли? Заклинанието, което Мика използва, наистина те удари здраво.
— Мика ще опита ли отново?
Той стисна устни.
— Не и ако имам право на глас.