Тя помълча известно време, след което се обърна с лице към него. Сенки играеха по копринената кожа на бузите й и обхващаха извивката на устната й.
— Това е единственият ми шанс, Адам.
— Можеше да те убие.
Тя поклати глава.
— Не го направи. Ти беше там за да го спреш, преди да е стигнал твърде далеч.
— Ами ако следващият път не мога да го спра преди да пострадаш?
— Адам, ако заклинанието, което Мика приготви, не извади елиума от мен, демоните ще направят много повече от това просто да ме наранят. Знаеш го. Трябва да мислим рационално.
Той я придърпа близо до себе си.
— Да, е, нека действаме постепенно, става ли? Мика дори не е приготвил ново заклинание все още.
— Онова, което направи в хижата, не беше редно, да ме принудиш да дойда тук и да ги оставя като примамка. — Гласът й бе станал твърд и рязък.
Той положи целувка на главата й.
— Направих възможно най-доброто, за да осигуря твоята безопасност.
Тя легна в обятията му, без да отговори. Гърдите й почиваха до ръката му и повдигането и спадането от дишането й го успокояваше. Присъствието й бе топло, уютно, също и малко възбуждащо в интерес на истината, макар да разбираше, че му е бясна.
Ръцете му се плъзнаха по извивките й, успокоявайки я, опитвайки се да изкупи вината си без да използва думи. Дишането й секна и тя въздъхна, дъхът й бе топъл срещу гърдите му. Сгуши се по-близо до него и тялото й се отпусна леко.
Той остави ръцете си да я изследват още малко, докато накрая и двамата не започнаха да дишат тежко, а телата им станаха по-топли, преплитайки се още малко.
Никой от тях не проговори. Адам предпочиташе да го прави с ръце и устни, да направи Клеър своя по най-добрия начин, който познаваше. Малко по малко той съблече дрехите й — разгорещи я и я раздразни с милувките на ръцете си и захапванията и целувките, с които обсипваше тялото й.
Възбуди я бавно, нежно, съзнавайки, че се възстановява от тежка травма. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, подразни зърната й и изследва всяка тяхна извивка. Тя разтвори бедрата си за него, когато й прошепна да го направи, и ръката му се плъзна между тях.
Той проследи всеки инч на интимните й части, топли и хлъзгави от нарастващата й възбуда. Плъзгайки се вътре, мускулите й се свиха около движещите му се пръсти, стискайки ги заради удоволствието, което й доставяше, докато малки стонове и въздишки се отрониха от устните й, а тъмните й мигли се спуснаха върху бледите й бузи.
Клиторът й бе излязъл от гнезденцето си, набъбнал и умоляващ за внимание. В сексуалната си невъздържаност, Клеър се отпусна назад върху възглавниците, косата й бе плетеница около красивото й лице. Ръцете й изследваха гърдите му и галеха пениса му, но той искаше удовлетворение за нея веднага. Искаше да маркира тялото й, ако не можеше сърцето й. Адам искаше да й напомни, че има власт над нея — силата на удоволствието.
Затова сниши уста до гърдата й, за да оближе и засмуче едното твърдо, красиво зърно, докато милваше копнеещият й клитор отново и отново. Той се опияни от малките звуци, които тя издаваше, всеки един от стоновете й. Обичаше това, особено когато тя раздвижваше ханша си сякаш търсеше нещо, което да я изпълни, и шепнеше името му.
Най-накрая оргазмът се разцъфна в тялото й с експлозия и дълга въздишка. Той я преведе през кулминацията, милвайки я непрестанно, за да удължи възможно най-много тръпките на удоволствие.
Когато премина, тя се отпусна върху матрака и издаде звук на задоволство, като котка пред купичка със сметана. После се претърколи към него, преплитайки пръсти около врата му и го целуна.
— Люби ме, Адам — промърмори тя.
Той нежно захапа долната й устна и се усмихна.
— После. Сега имаш нужда от възстановяване. Просто не можах да устоя да те докосвам малко.
Клеър затвори очи за кратко и той видя изтощението й.
— Харесва ми да правя любов с теб. Кара света да изчезне за известно време. Като бягство е.
— Сънят също е бягство, а в момента се нуждаеш повече от сън.
— Ще останеш ли с мен?
— Разбира се.
Клеър не продума известно време, напасвайки тялото си близо до неговото.
— Не мога да спра да мисля за магьосниците, Адам. Не знам дали ще мога да заспя.
— Дам. И аз си мисля за тях, но в този момент ти си главната ми грижа, Клеър.
— Никога няма да мога да си простя, ако навредя на Тео и останалите в хижата.