Когато излезе от банята, тя откри Адам да стои наблизо. Той седеше в дневната на апартамента за гости, вече изкъпан и облечен.
Той се изправи, когато тя влезе в стаята.
— Готова?
Уау, той й каза цяла дума. Имаше напредък.
Тя кимна — не бе съвсем сигурна дали бе готова да му каже цяла дума — и излязоха.
Когато стигнаха приземния етаж, зловещото усещане, че Атрика са близо, я завладя. Тя се препъна и се подпря на стената, елиумът в нея се оживи от близостта с по-подходящ гостоприемник.
Адам я улови за ръката и й помогна да запази равновесие.
— Клеър, какво не е наред?
Тя надигна наведената си глава и се взря в него през разбърканите кичури от косата си.
— Атрика.
Томас се приближи към тях по коридора.
— Трябва да се махнете от тук. Адам, вземи Клеър и изчезвайте. Демоните са нападнали Тео и магьосниците в хижата и без съмнение са на път за насам.
Вече бяха пристигнали. Бяха някъде в Сборището.
Клеър застина неподвижно за момент — напълно паникьосана. Трябваше да се махнат от тук, да се доберат до колата. Трябваше да станат движеща се мишена, така че демоните да не могат да се телепортират при тях.
Адам я сграбчи за ръката и я повлече напред, към входа на Сборището.
— Как са магьосниците? — извика Клеър към Томас, ускорявайки крачка до темпото на Адам.
— Ранени. Един мъртъв — извика след тях Томас. — Сега вървете! Бягайте възможно най-далеч, не си избирайте цел, за да не могат да ви проследят. Просто продължавайте да карате. Не спирайте.
Домове, надяваше се Адам да се беше сетил да напълни резервоара на Челънджъра.
Теван изскочи точно пред тях.
22
Клеър изпищя и Адам я бутна зад себе си.
— Махни се от пътя ми — изрева Теван.
Кай изникна зад него. Той се надвеси над нея, взирайки се в шокираното изражение върху лицето й и усмихвайки се, сякаш предвкусваше схватката. Атрика обичаха, когато жертвите им са ужасени.
Тя и Адам бяха хванати натясно в коридора. Нямаше как да продължат напред, нито да се върнат назад. Остро и горчиво гадене се надигна в гърлото й. Значи това беше краят.
Кай се протегна и сграбчи рамото й. Тя не мислеше, просто реагира… но този път не се пресегна за елиума. Магия изригна от нея — въздух, земя, вода и огън. За първи път в живота си успяваше да извлече всичките четири нишки наведнъж. Изплющя като дебел, смъртоносен бич, с насочени към Кай и Теван върхове. Въздухът около тях запулсира веднъж, накара ушите й да заглъхнат, а после целият свят се замъгли.
Когато зрението й се проясни, Кай беше по задник в коридора, изглеждайки зашеметен. Клеър бе също толкова изненадана, магията все още трептеше приятно в центъра на гърдите й. Бе реагирала вследствие на страха и инстинкта и бе защитила перфектно себе си и Адам.
Адам я дръпна силно надолу по коридора, покрай шокирания Теван, който също бе по задник, и я повлече през вратата на път за колата.
Тя се препъна надолу по стълбите и Адам едва я задържа права. Стигнаха до колата и Адам запали двигателя, натискайки силно газта и карайки гумите да изсвирят по паважа на кръглата алея в Сборището и виещия се път, извеждащ от земите на Сборището.
Хвърляйки поглед в огледалото за обратно виждане, тя видя как двата демона изскачат от Сборището и тръгват по пътя след тях. Изчезваха и се появяваха, всеки път все по-близо до Челънджъра.
— Адам — извика предупредително тя.
— Виждам. Сложи си колана — извика Адам, изстрелвайки високоскоростната кола по пътя към портите. Някой се бе обадил предварително — най-вероятно Томас — и вратите бавно се отваряха.
Тя бързо се подчини и след миг чу изщракване и Кай се появи на пътя пред тях. Клеър извика от изненада.
Адам не трепна, нито се поколеба, просто го прегази. Едрото демонско тяло на Кай се блъсна бронята на Челънджъра и полетя нагоре, удряйки се здраво в предното стъкло и пропуквайки го, преди да се претърколи върху тревната площ на Сборището, която обграждаше двете страни на дългата алея.