Клеър се усмихна.
Адам изглеждаше объркан за момент, а после буреносните облаци изчезнаха. Топлина замести твърдостта в изражението му, прогонвайки мрачната поза на устните му. Любов се появи в извивката на устните му, стопляйки очите му до по-тъмно синьо.
Те задържаха погледите си за още малко, а после тя се обърна и влезе в магазина, за да ползва тоалетната. Тя усещаше погледа на Адам като осезаема милувка по кожата си, докато се разхождаше. Когато се обърна към вратата, той все още се взираше в нея, усмивка играеше на устните му. Приятно чувство премина през тялото й.
Домове, това чувство ли беше любовта? Ако бе така, то на нея й харесваше.
Светлините на магазина я заслепиха, след като бяха карали в мрака толкова дълго. Тя премигна към флуоресцентните лампи, очите я боляха от липсата на сън.
Мъжът зад щанда й хвърли бърз поглед, след което се върна към четенето на списанието си. Тя подмина машината за замразени напитки и стелажи с пакетирани сладкиши и пакети чипс, стомахът й изкъркори. След като използваше тоалетната, щеше да изкупи половината магазин. Вредната храна, бе открила тя, беше златиста.
След като използва тоалетната (с голямо облекчение), тя застана до мивката, оставяйки топлата вода да облива ръцете й. Адам вероятно бе приключил със зареждането на колата. Можеха да вземат малко храна за из път и да потеглят отново, но тя щеше да кара. Трябваше да са партньори в това, а не…
— Клеър.
Тя вдигна поглед и видя Теван в отражението на огледалото. Стомахът й се сви. Тя се завъртя, събирайки сила. Той постави ръка на рамото й, точно когато тя го удари с магията си.
Бе закъсняла.
Светът избухна. Тялото й се разкъса на молекулно ниво и се разпиля из вселената. Когато се събра отново, тя бе коленичила на студения, бетонов под, повдигаше й се.
Върховете на чифт черни ботуши бяха на инчове от носа й. Някой пъшкаше наблизо — Теван. Поне бе успяла да удари копелето, преди да я телепортира. И все пак знаеше отлично, че демонските очи на Кай се взират надолу към нея със задоволство.
Бяха я заловили.
23
— Клеър?
Адам блъсна всяка от вратите на кабинките в тоалетната с нарастващ страх. Усещаше горчив вкус в устата си, а стомахът му бе на горещ, стегнат възел. Зареден с адреналин гняв препускаше във вените му. Тя бе в тоалетната твърде дълго и той знаеше със свръхестествена убеденост, че нещо й се е случило.
Празно. Празно. Празно.
Продавачът в магазина я бе видял да влиза, но не и да излиза, а всяка кабинка в тоалетната бе празна. Гърлото му се сви.
Клеър бе изчезнала.
— Успокой се, Адам.
Адам отвърна грубо на Томас.
— Да се успокоя? Скоро няма да се успокоя, мамка му. Не ме ли чу, Томас? Теван и Кай са хванали Клеър.
— Наясно съм.
Адам стоеше в наполовина разрушената библиотека на Сборището и същевременно офис на Томас, опитвайки се да овладее емоциите си.
Демоните бяха потрошили Сборището, унищожавайки каквото могат и запалвайки пожар в някои от крилата. Магьосниците на Сборището бяха започнали война срещу Атрика между тези стени и бяха успели да отблъснат демоните извън сградата.
Една точка за магьосниците; бяха успели да ги отблъснат без фатални последици и нямаха нужда от елиума или от странната магия на елементите на Клеър. Това бе победа в ситуация, в която Сборището винаги бе на една крачка зад демоните.
Но цената все пак бе висока.
Тео бе в болница, лекуван от доктор Оливър. Щеше да оживее, но сега имаше дори повече белези от преди. Бе получил някои лоши изгаряния в битката в хижата, заедно със счупените кости.
Томас стисна устни в права линия.
— Трябва да се успокоиш, за да може да помислим трезво. Мисли трезво и действай последователно.
Адам прокара ръка през косата си.
— Нямаше ли да е страхотно, ако можехме да действаме? — Той изсумтя. — В момента може да са навсякъде по света. Няма как да ги проследим.
Томас не отговори. Знаеше, че Адам е прав.
Страшна мъка и страх се надигнаха в Адам, карайки го почти да се побърка. Не можеше да загуби Клеър. Не сега. Не и след като разбра колко много значи тя за него. По дяволите.