И се бяха карали. Толкова бе глупав. Клеър бе жива и дишаща — топла, сладка и любяща. Как можа да позволи времето му с нея да бъде помрачено от спомена за отдавна мъртва, студена и погребана жена?
— По дяволите! — извика той.
Ако не направеше нещо скоро, можеше да има два духа, които да го преследват, вместо един.
Адам поклати глава.
— Няма да се откажа от нея. — Обърна се и извика — Няма да им я оставя!
Томас вдигна ръка сякаш Адам бе бясно куче, което искаше да възпре.
— Никой от нас не възнамерява да остави демоните да убият Клеър.
Адам се обърна и се отправи с бърза крачка през стаята.
— Трябва ни Мика. Той трябва да е способен да направи нещо, да открие най-вероятното място, където може да са я отвели, за да се опитат да извадят елиума или каквото и да е. Трябва да има нещо, което да сторим.
— Вече му го възложих.
— Мога ли да помогна? Не мога да стоя със скръстени ръце, Томас. Трябва да правя нещо… каквото и да е.
Томас кимна.
— Да, можеш да помогнеш на Мика като му кажеш всичко за демоните и Клеър. Всяка частица информация, която не си му казал, може да помогне, дори и да изглежда напълно обикновено.
Адам кимна, отмествайки поглед и потърквайки брадичката си с ръка. Наистина се чувстваше почти полудял. Неконтролиран огън прескачаше от пръст на пръст. Той го изгаси и си пое дълбоко въздух.
— Добре. Това го мога.
— Адам?
Той погледна към Томас, опитвайки се да фокусира.
— Да?
— Наистина си загрижен за Клеър, нали? Не е само заради загубата от демоните, нали?
Той отново потърка брадичката си, гледайки към пода.
— Мисля, че съм влюбен в нея.
Томас потъна в мълчание.
— Правил съм го само веднъж в живота си, Томас, и знаеш как завърши.
— Да. — Той направи пауза. — Помня онази нощ.
Адам вдигна поглед към лицето на Томас.
— Не мога да позволя да се случи отново. Не може Клеър да бъде наранена. Просто… не е възможно.
— Разбирам как се чувстваш, Адам.
Адам кимна, отправяйки се към вратата.
— Отивам да намеря Мика.
Клеър помръдна на инч и почувства, че отново й се повдига. Остави бузата си да се отпусне обратно на студения под на сградата, в която я бяха телепортирали. Този вид транспортиране я караше да се чувства отвратително зле, но поне прилошаването й държеше демоните настрана… за сега.
Стените на помещението, където я заведоха, имаха някакви важни демонски думи. Думи, които й пречеха да използва магия. Чудеше се дали елиумът още е достъпен за нея, след като бе демонска магия, а не аемонска. Щом стомахът й спря да се бунтува и главата й спря да тупти в симфония от болка, щеше да провери това. В момента едва се движеше.
Жестоки ръце я сграбчиха и я повдигнаха. Главата й увисна, а стомахът й се преобърна. Но както и преди, сега отново нямаше нищо в стомаха си, което да изкара, и нещата не се бяха променили. Това обаче не караше тялото й да го иска по-малко.
Кай я вдигна на ръце и я положи върху висока маса с мека повърхност. Тя премигна, виждайки стаята за пръв път. Бежовият, керемиден покрив бе изгнил и разрушен на места. Само една крушка висеше от средата на тавана, държейки се на прокъсани електрически кабели. Излъчваше слаба жълта светлина, която оставяше стаята наполовина неосветена.
Тя хвърли бегъл поглед наоколо, виждайки стичаща се по стената вода. Можеше да каже, че идва от спукана тръба, водната й магия трептеше слабо в отговор под натиска от защитите. Разбито болнично оборудване, покрити с плесен столове и други отпадъци лежаха около нея като захвърлени скелети от по-ранни времена. Графити покриваха стените.
Къде, в името на Домовете, се намираше?
— Ако се опиташ да се бориш с нас — проговори Кай на Аемни, — ще те ухапя. Разбра ли? Ако дори докоснеш елиума или решиш да използваш магията си, ще те ухапя.
— Защити — изграчи тя. Така или иначе не можеше да достигне до магията на елементите си.
— Защити, да. Приготвихме това място специално за теб — отговори Теван, излизайки от сенките в далечния край на стаята. Теван, със своето изваяно лице на звезда от сапунен сериал, накара плътта й да поиска да стане и да избяга без нея. Ужасяваше я дори повече от Кай. — Но все още можеш да се бориш. Не го прави. Само ще страдаш, ако опиташ. Тук си сама и под наш контрол. Нямаш приятели, които да ти помогнат, нямаш подкрепление. Не може да очакваш, че ще ни победиш.