Челюстта й се стегна. Наистина ли си мислеха, че това ще я спре да опита да се измъкне от тях? Може би не бяха разбрали колко силна е волята за живот на аемоните. Особено сега, когато имаше нещо — някого, — за когото да живее.
— И ако не ни се подчиниш за това — провлачи Кай, — помни, че знаем къде е огненият ти магьосник. Мъжът, Адам, можем лесно да го доведем тук, можем лесно да го разчленим пред теб, крайник след крайник. Не ни казвай, че не значи нищо за теб. Пътува с него много дни и без съмнение си се привързала към него. Твоят вид са досадно предразположени към това.
Да, е, трудно щеше да го отрече. Особено след като устата и гърлото й бяха пресъхнали само от името на Адам, изплъзващо се от устните на Кай. Нямаше да се поколебаят да изпълнят заплахата си. Такива убийства бяха забавление за Атрика — храна за бруталните им души.
Тя извърна погледа си от него и вдигна очи към полуразрушеното осветление.
— Ако оставите Адам на мира, няма да се боря с вас.
— Това е добре. — Кай кимна. — Не очаквай и някой да те спаси. Намираш се на място, където никой няма да те открие. Нямаш надежда.
— Ру е мъртъв — добави Теван.
Думите съдържаха такава безвъзвратност, повече от сигурно, че гърдите й се свиха болезнено. Идеята, че Ру може да е мъртъв, заби нокти от вътрешната страна на гърдите й, карайки я да осъзнае, че някъде дълбоко в себе си се бе надявала той да дойде за нея. Ако някой можеше да извади елиума без да я убие, това бе Ру.
— Не може да знаеш със сигурност — озъби се тя на Теван, който стоеше като статуя от ада в краката й. — Напуснахте Юдай заедно с мен, а когато си тръгнахме Ру все още бе жив.
Теван поклати глава и се изсмя меко.
— Спри да фантазираш, Клеър. Когато Атрика нападнаха Иристрай, призовахме толкова магия и толкова демони, че никой не е оцелял.
— Това е само егото ти, Теван. — Изплю думите към него тя. — Нямаш представа какво е станало в Иристрай, след като премина през портала. Както и да е, ако си мислиш, че Атрика са успели да убият Ру и да превземат Иристрай, нямаше да си тук и да се мъчиш да вземеш елиума от мен. Всъщност ако бяхте толкова сигурни, че ще победите останалите демонски видове, изобщо нямаше да се втурнете през портала след мен.
Демоните нищо не казаха. Водата капеше на пода в ъгъла.
Време беше за по-нататъшно подкопаване на увереността им… ако увереността на Атрика можеше да бъде подкопана.
— Как изобщо възнамерявате да се върнете обратно на Юдай? — Тя се изсмя. — Идиоти! Последвахте ме тук и сега ме хванахте, естествено. Може би дори ще успеете да вземете елиума от мен. И после какво? Тогава какво? Няма как да се върнете у дома. Затворени сте тук също колкото и аз.
Тя блъфираше малко. Имаха начин да се върнат. Можеха да използват същия метод като Еразъм Бойл. Изискваше се кървава магия и жертването на много аемони, но те не биха имали проблем с това.
Както и да е, отварянето на портал с този метод беше трудно. Демоните трябваше да чакат определено астрономическо въздействие, трябваше да имат точните магьосници с идеалния баланс на магиите и накрая трябваше да изпълнят кървави ритуали в определени моменти и на определени места.
Заклинанието бе сложно и ограничено, но можеше да се направи.
— Не се тревожи за нас, сладка Клеър — измърка Теван. — Ще намерим път обратно, дори и да отнеме десетилетия. А когато се върнем, ще бъде с елиума в моето седалище на магия.
Кай застина неподвижен при думите „моето седалище на магия“ и Клеър остави тази интересна реакция за по-късно. Теван планираше да управлява елиума, а на Кай това не му харесваше.
— Напълно очакваме, че нашите хора ще са завладели Итрай и останалите демонски видове досега — намеси се Кай, ръката му се стегна болезнено около нейната, карайки я да трепне. — Но има други ползи от елиума. — Погледът му трепна към Теван.
Тя се намръщи. Други ползи от елиума, освен като абсолютното оръжие срещу управляващите Итрай? Какво имаха предвид?
Дали Кай и Теван възнамеряваха да завладеят самите Атрика и да поемат управлението в собствените си ръце? Ако това бе планът им, между тях трябваше да има търкания. Никога до сега двама демони не бяха споделяли сила. Ако случаят бе такъв, може би тя щеше да успее да използва тези търкания в своя полза. Със сигурност вече обмисляха да се предадат един друг.