Или планираха да използват елиума тук на Земята?
Клеър потрепери.
— Какви други планове имате за елиума? — попита тя.
— Времето за разговори свърши — отвърна Теван, премествайки се до главата й. — Ще вземе елиума от теб сега.
Горчивина обгърна гърлото й.
— Поне ми кажете къде сте ме отвели.
— Тази информация не е от значение за теб. Скоро ще бъдеш мъртва.
Домове, о, моля. Не искаше да умре.
Клеър се помъчи да се изправи до седнало положение. Позволиха й да се раздвижи, вероятно защото нямаше къде да иде. Тя преглътна с усилие при внезапната вълна на гадене.
— Не искате да ми дадете информация, но аз имам такава за вас, която може да е полезна.
Теван наклони голямата си руса глава настрани.
— Как така?
— Установихме, че не може да сте сигурни, че хората ви са унищожили Итрай. Без значение какво казвате, знам, че не сте сигурни.
Кай и Теван размениха погледи, което й подсказа, че беше права.
Окуражена, тя продължи.
— Оставете ме жива и ще ви кажа всичко, което знам, за Итрай и Иристрай. Ако Атрика не са победили Итрай, информацията може да ви е необходима. В края на краищата съм живяла в Иристрай през целия си живот като прислужница на самия Ру. Спях в неговото жилище. Хранех се с него, учех с него. Никой не го познава по-добре от мен.
Теван стисна устни.
— Информация от домашния любимец на Ру. Интересна идея.
— Знам всичко за вътрешното функциониране на Иристрай. — Вярно беше, но нямаше намерение да им дава вярна информация, разбира се. Нямаше място в цялата вселена, в никоя вселена, където на Атрика да им е позволено да управляват.
Теван натисна гърдите й с голямата си ръка, принуждавайки я да легне долу.
— Оставена си на нашата милост, Клеър, и не си в позиция да преговаряш. Ще измъкнем тази информация от теб с мъчения, ако преживееш изваждането на елиума. Елиумът е много по-ценен от познанията ти за Иристрай. Разбра ли?
Да, тя разбра.
— Сега лягай и стой неподвижно и, в името на всички Домове, дръж си устата затворена.
Да не очакваха да стои пасивна?
Тя се протегна за елиума, едва докосвайки го, и откри твърди пръсти, заровени в косата си, главата й бе издърпана настрани, а гърлото й изложена на показ.
Зъби се впиха дълбоко.
Болка пламна по нервните й окончания и отрова се втурна във вените й. Гореща. Металическа. Вкусът й се настани зад зъбите й, карайки я да онемее.
24
Клеър изпищя. Спомени проблеснаха.
Стояща в центъра на празната, добре защитена стая за тренировки с Ру пред себе си. Златистите му очи пронизваха нейните. Неговата опитна и гореща магия трептяща през нея, докато той потапяше силата си в седалището на магията й — извиване тук, сръчкване там…
Първият път, когато го бе направил, усещането бе почти като изнасилване — волята му се налагаше над нейната, бе глух за протестите й. Тя се бе противопоставила на вмъкването на силата му в тялото й, бе се измъкнала от него и бе побягнала. Той така или иначе я вкара насила в нея, успокоявайки я с нежни думи. Това бе единственият път, когато й бе говорил толкова мило, когато бе искал да се отпусне и да му позволи да я моделира.
По времето, когато се бе научила да приема сесиите с Ру, а магията й бе нараснала до сила, тя всъщност бе започнала да очаква тези моменти. Макар че Ру никога не бе давал пълни отговори на въпросите й, никога не обясни точно какво прави.
Той със сигурност не се бе отварял емоционално за нея, като бащината фигура, за която тя предполагаше, че трябва да копнее. Итрай не бяха добри в това, макар да знаеше, че в интимността на романтичните връзки с партньорите им имаше споделяне на емоции, грижа, дори любов.
Но нейната връзка с Ру — собственик и домашен любимец, господар и роб — никога не включваше пълна откритост на чувствата. Въпреки че винаги бе знаела — е, поне си мислеше, че знае, — че на някакво ниво Ру се интересува от благополучието й. Бе вярвала в това до деня, в който й натресе елиума и я изпрати объркана в чужд свят.
Къде бе Ру сега? Ако все още бе жив, би ли се загрижил, че ще бъде измъчвана и вероятно убита от тези двама Атрика? И защо изобщо й пукаше какво бе чувствал към нея Ру? Защо дори си мислеше за него в този момент?