Адам за малко да удари стената. Отдавна го нямаше безгрижният човек, когото Сборището познаваше. От години бе онзи, който се шегуваше с всички, дори и при най-лошите обстоятелства.
В момента не можеше да намери нищо весело в себе си, нито даже частица. Всеки момент, в който не търсеха Клеър, бе още един момент, който демоните имат на разположение да я убият.
Ако наистина все още бе жива.
— Трябва да се успокоиш, Адам.
— Наистина ми се ще хората да спрат да го повтарят, мамка му. — Адам се обърна на пета и се отдалечи от Джак Макалистър. — Лесно ти е да го кажеш; никой, за когото те е грижа, не е затворен с няколко демона, които са готови да го разкъсат крайник по крайник.
— Прав си. На твое място, ако Мира беше в ръцете на демоните, и аз щях да се побъркам.
— И, мамка му, не ми казвай, че Мика и останалите правят всичко по силите си. Ако още един шибан магьосник ми го каже, ще му откъсна шибаната глава.
— Да — каза Джак, повдигайки вежди. Той стана и отиде до кухнята, взе две ниски и широки чаши от шкафа и наля уиски и в двете. Обърна се. — Искаш ли шибано питие?
Адам се насочи към него.
— Мамка му, да. — Взе чашата от Джак, изпи я на екс и после си сипа още една.
— Значи накрая се случи. Адам Тайрел най-накрая се влюби.
Той завъртя очи към Джак и пресуши още една чаша.
— Мътните го взели, ражда ти се бебе и жениш се, ставаш мекушав и започваш да приказваш за любов.
— Нямаше да си такъв, ако беше нещо друго. Както и да е, какво й има на любовта?
Много неща.
Адам се обърна и се отдалечи от него, връщайки се в хола на апартамента в Сборището.
— Преди бях женен, Джак. Не съм незапознат с любовта.
Джак потъна в абсолютно мълчание.
Адам му хвърли поглед.
— Да, знам. Шокиращо, нали?
— Да, така е.
— Томас знае. Изабел знае, но не и в детайли. Още неколцина знаят. Не много.
— Разведен ли си?
Той рухна върху креслото с тежка въздишка. Защо изобщо бе подхванал темата?
— Не, човече, тя умря.
— Мамка му.
— Да, мамка му.
Джак остави чашата си и се премести в хола, за да седне в другото кресло.
— Съжалявам.
Адам наклони главата си назад върху стола и затвори очи.
— Защо хората винаги го казват, когато чуят, че някой е умрял?
— Защото не знаят какво друго да кажат. — Той направи пауза. — Как умря тя?
— Бях ченге. Обзалагам се, че и това не знаеше. Баща ми също беше ченге. Следвах стъпките му, точно както искаше той. Баща ми, двамата ми чичовци, всички бяха ченгета в Чикаго. Беше в кръвта ми.
— Не, не знаех.
Адам наклони главата си напред и погледна Джак.
— И бях добро ченге. Никога не вземах подкупи, никога не конфискувах нищо от местопрестъпленията. Не бях корумпиран. Както и да е, една вечер след смяната си се прибрах у дома и един крадец нахлу в къщата ни и я уби. — Изсмя се остро. — Все още носех кобура си.
Джак просто се взираше в него. Адам бе благодарен, че отново не каза, че съжалява.
— Изпекох тоя тип на място, точно където стоеше. Може да познаеш какво се наложи да направя после. Томас дойде, почисти бъркотията ми и започнах да работя за него.
Джак само премигна.
— Винаги съм се чудел как си дошъл в Сборището.
— Обичах съпругата си, Джак.
— Знам. Мога да го чуя в гласа ти и да го видя на лицето ти.
Адам стана и наля по още едно питие на себе си и на Джак. Имаше нужда. Обзалагаше се, че където и да се намираше Клеър, тя също имаше нужда от едно. Ръката му стисна бутилката, докато наливаше.
Ако сега можеше да се изправи пред Теван и Кай, би могъл да направи толкова горещ огън, че да съперничи на слънцето, достатъчно горещ, та да проникне през щитовете им. Когато накрая ги срещнеше отново, щяха да го опитат.
Приключи с наливането на кехлибарената течност в чашите, после сви ръце върху плота и наведе глава, когато вълна от емоции погълна ума и тялото му. Огнена струя скочи надолу по ръцете му от седалището на магията му и проблесна безобидно върху плота.
— Трябва да си върнем Клеър.
За щастие Джак нищо не каза.
Джак се бе появил, без съмнение изпратен от Томас, да му попречи да направи нещо прибързано, докато Мика разучаваше вероятните места, където демоните можеше да са отвели Клеър. Нещо за места по света, където демонската магия би била най-ефективна. Трябваше да се имат предвид приливите и отливите на енергията, енергийните точки на земята и основното им географско положение на земята.