Истината бе, че демоните можеше да са я телепортирали абсолютно навсякъде по света. Единственият им шанс да я намерят бе да го предскажат. След като Адам не вярваше в предсказанията, вероятно бяха останали без грам късмет.
След малко Адам взе чашите и се върна в хола.
— Знаеш, че не е твоя вината за отвличането на Клеър — каза Джак, когато му подаде чашата.
Майната му на всичко.
— Джак, недей.
Той отиде да седне на ръба на стола си.
— Наистина го мисля, Адам — заяви той. — Ти и Клеър отблъсквахте Теван и Кай по невероятна случайност. Имаме си работа с магии и същества, за които знаем малко. Нямаше начин да знаем, че могат да я проследят толкова бързо и да я заловят през пет минутната почивка, която сте направили на бензиностанцията.
Истината бе, че се чувстваше виновен за отвличането на Клеър.
— Дотогава сякаш само си бяха играли с нас.
— Да, е, Клеър използва елиума срещу тях и после направи нещо, което никой друг магьосник на елементите не е успявал да стори и използва заедно всичките четири елемента срещу тях. — Той отпи дълга глътка. — По-добре да повярваш, че до тогава само са се ебавали с нас.
— Клеър е невероятна.
— И може вече да е избягала. Не бързай все още да я отписваш.
— Споделяме сънища. — Гласът му прозвуча неясно дори в собствените му уши. Алкохолът го изпращаше на място, където можеше да се отнесе малко.
— Какво?
— След като я срещнах за пръв път, между нас имаше химия…
— При теб има химия с всяка жена.
— Не. С Клеър беше различно. Беше нещо споделено, нещо ярко. — Адам щракна с пръсти във въздуха и се появи огън. — И споделяхме сънища.
— Какво имаш предвид под „споделяне“?
— Сънувахме един и същи сън. Няколко пъти. Един и същ сън в една и съща нощ, вероятно по едно и също време.
Джак бе мълчалив за дълго.
— Хм. — Каза накрая той. — Това наистина е странно.
— Клеър мислеше, че може би е магическо сливане.
— Все едно магията й влияе върху твоята, докато спи, привлича астралната ти същност в ума й или нещо подобно? Мира може да накара съзнанието й да броди без тялото й. Това е нещо, което въздушните магьосници могат да правят. В някакво отношение Клеър е въздушна магьосница.
— Клеър е всякаква магьосница. — Адам помисли върху това за момент. — Предполагам, че това се е случило. Не знам.
Джак седна напред толкова бързо, че разплиска питието си през ръба на чашата и върху килима.
— Това е, шибано копеле.
— Какво е?
— Можеш да откриеш Клеър по този начин. Може да използваш връзката, която споделяте в сънищата си, за да откриеш къде се намира.
Адам седна напред.
— Да не си пиян?
Джак се изправи.
— Мира наистина разбира от това, Адам. Може да ти каже повече от мен, но мога да ти кажа, че е някакъв вид гледане от разстояние. Ако можеш да се свържеш с Клеър, може да видиш през очите й и може би ще можем да разберем къде я държат.
Надежда проблесна в него, а после се срина в нозете му.
— Клеър е тази с въздушната магия, Джак, а не аз. Нито дума ли не чу от това, което каза Мика? Няма начин демоните да държат Клеър някъде без защити. Където и да е, тя не може да достигне до въздушната си магия или до която и да е магия на елементите.
Но Джак вече крачеше към вратата.
— Не знаем със сигурност. В момента всичко си заслужава да се опита. Единственият друг вариант е да се напием; това време ще е по-добре прекарано. Ще пратя Мира веднага тук. — Той се обърна и го посочи с пръст. — Мамка му, направи малко кафе, Адам. Ще й трябваш трезвен.
25
Клеър дойде на себе си и сграбчи гръдния си кош, преобръщайки се настрани и стенейки.
Елиумът все още бе на мястото си. Тя все още бе жива.
Кашляйки, тя с усилие се изправи до седнало положение и се огледа наоколо. Бяха я оставили в нещо като стара болнична стая.
Случилото се в другата стая, предполагаше, че е операционна в изоставената болница, бе предимно неясен спомен. Което бе добре, съдейки по частта, която помнеше.