Слава на боговете.
Тя полежа за момент, несъмнено възстановявайки се от силното, бързо падане. Синьо небе се простираше отгоре. Вятър шумолеше в дърветата зад нея и от някой висок клон пееше птица. Слънцето бе на половината си път в небето — средата на сутринта. Където и да беше Клеър, бе в същия часови пояс. Дори само това бе полезна информация.
Тя се изправи, земята под нея отново бе твърд паваж. Един дълъг поглед към сградата, от която бе скочила, извика още малко информация. Бе голяма, от червени тухли и, от вида на счупените, мръсни прозорци и буренясалата основа, бе изоставена.
Тя се обърна и тръгна. Ботушите й, същите, които носеше, когато я отвлякоха, скърцала по паважа на паркинга, а после в гората. Сухи, нападали борови иглички отстъпиха място на счупени клони, листа и бъркотия от храсти, когато се гмурна сред дърветата в опит да се отдалечи възможно най-много от сградата.
Земната магия проблесна, когато я използва, за да отстрани растенията от пътя си. В далечината се появи буренясал път. По-далече се виждаше порта, катинар с тежки вериги и табела…
Нещо изрева зад Клеър. Чудовище в гората, настигащо я бързо. Адреналинът на Клеър скочи, както и този на Адам.
Богове, бе толкова близо до бягството.
Клеър спря и се обърна, готова за бой. Теван и Кай тичаха към нея през гората, с желание да убиват, изписано на демонските им лица — червени очи, издължени остри зъби.
Клеър не си губи времето. Понечи директно към елиума.
Гадене избухна в Адам, когато тя го отприщи. Брутални, разкъсващи остриета от болка разцъфнаха в тялото му. И все пак това бе само призракът на това, което Клеър усещаше.
Това ли беше да достигнеш до елиума?
Магията сякаш имплодираше в тялото й. Излъчваше се на вълни. Теван и Кай спряха рязко и още една сила се блъсна в Клеър, поваляйки я назад. Въздухът й излезе със свистене при сблъсъка. Мрак трепна върху зрението й като спускаща се завеса.
Последното нещо, което Адам видя през очите на Клеър, бе Теван, който стоеше над нея.
Адам се изтърколи от леглото и притича през спалнята. Изглежда опитът за бягство на Клеър не бе успешен, но едно добро нещо бе произлязло от това.
Той бе успял да разчете табелата.
26
Колко силно му се искаше на Адам да може да лети?
Би дал всичко за чифт бързи криле или демонската способност да се телепортира. Само за това можеше да си мисли през целия път до Тенеси.
Не бе отнело дълго на Мика да открие изоставената болница, където демоните криеха Клеър. Изписването на името в Гугъл изкара много уеб сайтове за лов на духове. Явно сградата бе известна с неща, които бродеха в нощта, и местното дружество за лов на духове често я посещаваше, за да документира активността.
Колко ли поласкани биха били тези не-магьосници, ако научеха, че истински, живи демони бяха решили, че това е добро място за изтезаване на магьосница?
В проучването си, Мика бе установил няколко места по света, където демонската магия би действала най-добре. Частта от Тенеси, където се намираше болницата, беше на точно такова място. Мика бе споменал, че има части от самата сграда, където магията на Теван и Кай би въздействала най-силно, но нямаше време да определи къде може да са тези места, въпреки че работеше непрекъснато в задната част на вана, приведен над книгите и бележките си, с фенерче в ръка и лаптоп до себе си. Ако Мика не можеше да ги измисли докато пристигнат, щеше да се наложи да изследват огромната болница етаж по етаж.
Адам го сърбяха ръцете да пристигне там, сърбяха го ръцете да действа. Искаше да е в тази сграда, за да може да направи нещо, за да открие и спаси Клеър. Каквото и да е. В противен случай със сигурност щеше да откачи.
Закъснението този път би го убило.
През цялото пътуване Адам седеше в мрачен, мълчалив гняв и страх за Клеър. През цялото време си мечтаеше да може да лети. И макар че не бе спал дори за кратко, откакто Клеър бе отвлечена, не можеше да затвори очи и за минута.
Водеха армия магьосници със себе си, всичките добре оборудвани с медни оръжия. Пристигнаха за рекордно време, изминавайки пътя, който обикновено би отнел седем часа, за пет и половина. И все пак бе твърде дълго.
Пристигнаха в Тенеси същия следобед.
Когато слънцето бе започнало да оцветява небето в розовите нюанси на здрача, те щурмуваха. Магьосниците от Сборището паркираха автомобила в подножието на хълма, където се намираше болницата за ветерани „Сестри на милосърдието“ и си проправиха път през дърветата, които я заобикаляха.