Събуди се веднъж, понеже дочу тихо тананикане и пляскане на вода, отвори очи и видя натопилия се във ваната и усърдно сапунисващ туловището си Кълган. После затвори клепачи и отново заспа.
Кълган го разбуди чак за вечерята. Туниката и панталоните му се оказаха изпрани и изгладени и дупката на ризата — закърпена. Ботушите му бяха лъснати до блясък с черно лустро. Когато застана пред огледалото, за пръв път забеляза по бузите си мека черна сянка. Приведе се към огледалото и различи първите признаци на брада.
Кълган го наблюдаваше.
— Е, Пъг. Дали да им поискам да донесат бръснач, за да поддържаш брадичката си гладка като принц Арута? Или предпочиташ да си пуснеш величествена брада? — Старецът показно приглади собствената си посивяла брада.
Пъг се усмихна за пръв път, откакто бяха напуснали Мак Мордайн Кадал.
— Мисля, че засега не ми се налага да се притеснявам за това.
Кълган се засмя, зарадван, че духът на момчето се възвръща. Магьосникът се бе разтревожил от дълбоката скръб на Пъг заради Томас и сега се успокои като видя, че неуморният му момчешки нрав отново взима връх. Кълган отвори широко вратата.
— Е, тръгваме ли?
Пъг сведе глава в подражание на дворцов поклон и отвърна:
— О, да, господин чародей. След вас!
И избухна в смях.
Влязоха в трапезарията — голям и добре осветен салон, макар и не толкова просторен като в замъка Крудий. Херцогът и принц Арута вече бяха седнали и Кълган и Пъг побързаха да заемат местата си на масата.
Боррик тъкмо довършваше разказа си за събитията в Крудий и във Великия лес.
— Ето защо — каза той — предпочетох сам да донеса новините, твърде важни ми се сториха.
Търговецът се отпусна назад в стола, а слугите започнаха да поднасят на седящите около масата всевъзможни блюда.
— Лорд Боррик — заговори Талбот, — когато вашият човек, Мийчъм, се обърна към мен първия път, молбата му от ваше име ми прозвуча малко неясно, вероятно поради начина, по който беше предадена информацията. — Ставаше въпрос за използваната от Кълган магическа връзка с Белган, който на свой ред беше предал съобщението на Мийчъм. — Не допусках, че желанието ви да дойдете в Крондор ще се окаже толкова съдбоносно за моя народ. — Той помълча замислен и продължи: — Аз, разбира се, съм разтревожен от вестите, които носите. Смятах да постъпя като посредник и да ви наема някой кораб, но след като положението е толкова сериозно, ще ви изпратя с един от собствените си съдове. — Вдигна звънчето, поставено до ръката му, и го разклати. След миг до рамото му застана слуга. — Предай на капитан Ейбрам да приготви за път „Кралица на бурите“. Ще тръгне с утрешния следобеден прилив за Крондор. По-късно ще му пратя по-подробни указания.
Слугата се поклони и напусна. Херцогът каза:
— Много съм ви благодарен, господин Кирлейн. Надявах се, че ще ме разберете, но не очаквах да намеря кораб толкова бързо.
Търговецът погледна Боррик в очите.
— Херцог Боррик, позволете ми да бъда откровен. Свободните градове не хранят особена любов към Кралството. И за да бъда още по-откровен, още по-малко любов изпитват хората ни към името Кондуин. Тъкмо вашият дядо опустоши Валинор и подложи на обсада Натал. Беше спрян само на десет мили северно от града и споменът за тези събития все още гризе паметта на мнозина от нас. По произход ние сме кешийци, но сме свободни хора по рождение и не обичаме много завоевателите. — Херцогът се вкочани в стола си, но Кирлейн продължи: — И все пак, принудени сме да признаем, че баща ви след това, както и вие самият сега, винаги сте били добри съседи, отношението ви към Свободните градове е било добро и дори щедро понякога. Убеден съм, че вие сте човек на честта и разбирам, че тези „цурани“ са точно това, което твърдите. Смятам, че не сте от хората, склонни да преувеличават.
При тези думи херцогът се поотпусна. Талбот отпи глътка вино и продължи:
— Би било глупаво да не призная, че нашите жизнени интереси съвпадат с тези на Кралството, тъй като сами сме безпомощни. След като потеглите, ще свикам заседание на Съвета на гилдиите и ще настоя за подкрепа на Кралството в това дело. — Той се усмихна и цялата маса разбра, че пред тях седи човек, толкова уверен във влиянието и властта си, колкото и херцогът в своите. — Мисля, че няма да ми е много трудно да накарам съвета да повярва в мъдростта на такова решение. Само едно кратко споменаване за тази цуранска бойна галера и лек намек как биха издържали нашите кораби срещу армада от подобни съдове би трябвало да ги убедят.
Боррик се засмя и удари с длан по масата.
— Господин търговецо, виждам, че не сте натрупали богатството си, разчитайки на милостта на сляпата случайност. По острота на ума не отстъпвате на моя отец Тъли. Както и по мъдрост. От сърце ви благодаря.