Пъг скочи от лодката и помогна да я изтеглят на брега. Другите също слязоха и започнаха да се разтъпкват.
Пъг изпита усещане, че ги наблюдават, но колкото пъти погледна нагоре, не забеляза нищо освен скалите и няколкото чайки, преживяващи зимата в заслона на цепнатините в скалите.
Магьосникът посочи пътеката, минаваща далече от замъка, и каза:
— Май ще е по-добре, ако тръгнем по тази. Какво ще кажете?
И да изпитваха някакво безпокойство, няколкото дни скука в тесните каюти надделяха. Арута кимна енергично и ги поведе по пътеката.
Пъг остана последен, след Мийчъм. Широкоплещестият волник беше въоръжен с широк меч и бе сложил десницата си на дръжката му. Пъг бе извадил прашката си — все още не се чувстваше удобно с меч, въпреки че Гардан му даваше уроци при всяка възможност.
Натъкнаха се на няколко ята каменарчета и дъждосвирци, които се разлетяха с приближаването на групата. Птиците зацвърчаха възмутено и закръжиха над полозите си, докато странниците отминат, след което се върнаха по оскъдните си убежища на склона на хълма.
Изкачиха се на билото на първата от няколкото височини и видяха, че пътеката се спуска зад нов хълм.
— Трябва да води нанякъде — каза Кълган. — Ще продължим ли?
Арута кимна. Продължиха и стигнаха до малка клисура между две вериги ниски хълмове. В дъното на клисурата се виждаха някакви постройки.
Арута каза тихо:
— Какво мислиш, Кълган? Дали са обитаеми?
Кълган ги огледа мълчаливо, после се обърна към Мийчъм, който пристъпи напред. Волникът огледа постройките, погледът му обходи долината от подножието до билата на околните височини.
— Мисля, че не са. Не се вижда никакъв дим, нито се чува звук от работещи хора.
Арута тръгна надолу и другите го последваха. Мийчъм се обърна да погледне Пъг и забеляза, че момчето е невъоръжено с изключение на прашката. Волникът извади дългия си ловджийски нож от колана си и без обяснения го подаде на момчето. Пъг само кимна благодарно и го взе.
Стигнаха до едно плато над постройките и Пъг видя пред очите си къща със съвсем непривична форма. Сградата в средата беше обкръжена от голям двор и няколко пристройки. Целият имот се обграждаше от ниска стена с височина не повече от четири стъпки.
Проправиха си път надолу по обраслия с храсти склон и стигнаха до някаква порта в стената. В двора се виждаха няколко плодни дръвчета с голи клони и градина, обрасла с трева и трънак. Недалече от фасадата на централната сграда се издигаше фонтан, увенчан със статуя на три делфина. Приближиха се до фонтана и видяха, че вътрешността на малкото езерце около статуята е покрита със сини плочки, избледнели и олющени от времето. Кълган огледа конструкцията на фонтана и каза:
— Много умно е измислено. Според мен водата е излизала от устата на делфините.
Арута се съгласи.
— Виждал съм кралските фонтани в Риланон, и те са подобни, само че им липсва елегантността на този.
Снегът по земята беше рехав — изглежда, че в заслонената долина, както и на целия остров не валеше много сняг дори в най-лютата зима. Но все пак беше студено. Пъг се отдалечи малко и разгледа къщата. Беше едноетажна, с прозорци на всеки десет стъпки по стената. На фасадата, пред която беше застанал, имаше само един отвор за двукрила врата, макар че крилата й отдавна бяха извадени от пантите.
— Който и да е живял тук, не е чакал неприятности.
Пъг се обърна и видя застаналия до него Гардан, който също се взираше в къщата.
— Няма никаква кула за наблюдение — продължи сержантът. — А ниската стена като че ли е по-пригодна да пази животните да не влизат в градината, отколкото за отбрана.
Чул последните забележки на Гардан, Мийчъм се приближи до тях и каза:
— Да, тук не са мислили много за защита. Това е най-ниското място на острова, освен онова поточе, което видяхме зад къщата на слизане от хълма. — Извърна се и се загледа към замъка, чиито най-високи кули все още можеха да се видят от долината. — Виж, онова там е построено срещу неприятности. А това тук е вдигнато от хора, които не са познавали битки.
Пъг кимна и се отдалечи от двамата. Гардан и Мийчъм тръгнаха в друга посока, към някаква изоставена конюшня.
Пъг заобиколи къщата и се натъкна на няколко по-малки постройки. Стисна ножа в дясната си ръка и влезе в най-близката. Приличаше на някакъв склад, подът беше настлан с червени плочи, натрошени и олющени, а по трите стени минаваха големи дървени лавици. Пъг огледа останалите помещения в сградата и установи, че видът им е същият. Реши, че наистина е било някакъв склад.
Влезе в следващата сграда и се озова в голяма кухня. До едната стена имаше зидана от камък печка, достатъчно голяма, за да се поставят на нея няколко казана с храна едновременно, а шишът в огнището стигаше да се наниже на него говежди бут или цяло агне. В средата на помещението стоеше издраскан от безбройни удари на сатъри и ножове каменен касапски плот, върху който можеше да се насече цял вол.