— Живея общо взето самотен и възможността да поприказвам с непознати е рядкост. Затова реших да видя дали няма да ми погостуваш за малко, за няколко мига макар, преди да се върнете на кораба си.
Пъг също приседна, но на безопасно разстояние от непознатия.
— Тук ли живеете?
Мъжът огледа помещението.
— Не, въпреки че някога живях и тук, много отдавна. — В гласа му се долови съжалителна нотка, сякаш това признание събуди отдавна заровени спомени.
— Кой сте вие?
Мъжът отново се усмихна и Пъг усети, че нервността му се изпари. В поведението на този човек имаше нещо успокояващо и Пъг се увери, че не мисли да му навреди.
— Наричат ме най-вече Пътника, защото много страни съм видял. Тук понякога съм известен като Отшелника, понеже така живея. Можеш да ме наричаш както си избереш. Все едно е.
Пъг го изгледа съсредоточено.
— Нямате ли си собствено име?
— Много, толкова много, че повечето съм ги забравил. По време на раждането ми са ми дали име, както на теб, но, сред хората от моето племе това име е било известно само на баща ми и на мага-жрец.
Пъг се замисли на думите му.
— Всичко това е много странно, също както тази къща. Кой е народът ви?
Мъжът, нарекъл се „Пътника“, се засмя добродушно.
— Любопитен ум имаш, Пъг, пълен си с въпроси. Това е добре. — Помълча за миг и каза: — Откъде са спътниците ти? Корабът в залива вее наталийското знаме на Бордон, но твоят говор и облеклото ти са кралски.
— Ние сме от Крудий — каза Пъг. И му описа накратко пътешествието си. Мъжът зададе няколко простички въпроса и в един момент Пъг осъзна, че без изобщо да се усети, е разказал най-подробно за събитията, довели ги до острова, и за плановете им за остатъка от пътуването.
Когато привърши, Пътника му каза:
— Това наистина е чудновата история. Допускам, че ще се случат още много чудеса преди тази странна среща на световете да приключи.
Пъг го изгледа въпросително.
— Не ви разбирам.
Пътника поклати глава:
— Не очаквам, да разбереш, Пъг. Да кажем, че се случват неща, които могат да се разберат след обмисляне на фактите, след като времето отдалечи участниците от събитията.
Пъг се почеса по коляното.
— Говорите също като Кълган, когато се опитва да ми обясни как действа магията.
Пътника кимна.
— Подходящо сравнение. Макар че понякога единственият начин да разбереш как действа магията е като правиш магия.
— И вие ли сте магьосник?
Пътника поглади дългата си черна брада.
— Някои ме смятаха за такъв, но се съмнявам, че този Кълган и аз споделяме едно и също разбиране за тези неща.
Изражението на Пъг подсказа, че не приема това обяснение за задоволително, въпреки че не го изрече на глас, Пътника се наведе към него.
— Мога да направя някое и друго заклинание, ако това отговаря на въпроса ти, млади ми Пъг.
Пъг чу, че извикаха името му отвън.
— Ела — каза Пътника. — Приятелите ти те викат. Най-добре ще е да излезем и да ги уверим, че всичко е наред.
Напуснаха къпалнята и прекосиха открития двор на вътрешната градина. Голямо преддверие отделяше градината от фасадата на къщата: минаха през него и излязоха навън. Когато видяха Пъг в компанията на Пътника, мъжете бързо се огледаха и извадиха оръжия. Пътника вдигна ръце в известния по цял свят знак, че е невъоръжен.
Принцът заговори пръв.
— Кой е спътникът ти, Пъг?
Пъг им представи Пътника.
— Не ни мисли злото. Крил се е, за да се увери, че не сме пирати. — И подаде ножа на Мийчъм.
Макар обяснението да не го задоволи, Арута не се издаде.
— Каква работа имате тук?
Пътника разпери ръце — държеше тоягата под мишницата на лявата си ръка.
— Аз обитавам тук, принце на Крудий. Бих казал, че въпросът щеше да е по-уместен в моите уста.
Принцът сви устни, че се обръщат така към него, но след един напрегнат миг се отпусна.
— Ако е така, то вие сте прав, а ние сме натрапници. Слязохме да потърсим утеха след самотния затвор на кораба. Нищо повече.
Пътника кимна.
— Тогава сте добре дошли във Вила Беата.
— Какво е Вила Беата? — попита Кълган.
Пътника направи широк жест с десницата си.
— Този дом е Вила Беата. На езика на строителите му това означава „блажен дом“, и такъв е бил той много години. Както виждате, познавал е и по-добри дни.
Всички се отпуснаха, защото и те се почувстваха незастрашени от спокойните жестове и приятелската усмивка на Пътника. Кълган попита:
— Какво е станало с онези, които са построили това странно място?
— Мъртви са… или са си отишли. Смятали, че това е „Инсула Беата“ или Блажения остров. Бягали от една ужасна война, която променила историята на техния свят. — Тъмните му очи се замъглиха, сякаш от болка. — Един велик крал загинал… или мислели, че е загинал, защото според някои той можел да се завърне. Ужасно и тъжно време. Тук те потърсили живот в мир.