— Какво е станало с тях? — попита Пъг.
Пътникът сви рамене.
— Пирати или таласъми? Болест или лудост? Кой може да каже? Намерих този дом както вие го виждате сега, а онези, които са го обитавали, вече ги нямаше.
— Странни неща ни разказвате, приятелю пътниче — каза Арута. — Малко разбирам, но изглежда, че това място е било напуснато отпреди векове. Как е възможно да знаете за тези, които са живели тук?
Пътника се усмихна.
— Не е чак толкова отдавна, колкото си представяте, принце на Крудий. А и аз съм по-стар, отколкото изглеждам. Идва от добрата храна и редовното къпане.
Мийчъм през цялото време гледаше странния мъж много напрегнато. От всички, които бяха дошли на брега, той беше най-мнителният.
— А Черния? Той не ви ли безпокои?
Пътника погледна през рамо към замъка на върха.
— А, Макрос Черния ли? Няма особени причини да се караме с чародея. Той ме е оставил да обикалям из острова, стига да не му се бъркам в работите.
Сянка на съмнение полази в ума на Пъг, но той си замълча, а Пътника продължи:
— Такъв могъщ и страшен магьосник няма какво да се страхува от прост отшелник като мен, ще се съгласите. — Приведе се и добави със заговорнически тон: — Освен това мисля, че лошата му слава е доста преувеличена с цел да държи натрапниците по-надалече оттук. Съмнявам се, че е способен на всичко онова, което му приписват.
— Тогава може би трябва да посетим чародея? — каза Арута.
Отшелникът го погледна.
— Не мисля, че в замъка ще ви посрещнат радушно. Чародеят твърде често е претрупан с работа и не понася да го прекъсват. Той може и да не е легендарният автор на всички злини по света, които мълвата му приписва, но все пак може да ви причини повече неприятности, отколкото си струва да понесе човек, само за да го посети. Общо взето, не е приятен събеседник. — В думите му се долавяше някакъв тънък, насмешлив хумор.
Арута се огледа и каза:
— Струва ми се, че видяхме всичко, което можеше да ни е интересно тук. Май трябва да се връщаме вече на кораба.
След като никой не възрази, принцът добави:
— А вие, приятелю пътниче?
Непознатият разпери ръце.
— Аз ли? Ще си продължа усамотението, ваше височество. Вашето кратко гостуване ми достави удоволствие, както и новините на момчето за събитията по света, но се съмнявам, че ще ме намерите утре, ако решите да ме търсите.
Беше очевидно, че не желае да им каже нещо повече за себе си, и Арута изпита още по-голямо раздразнение от загадъчните му отговори.
— Е, тогава можем само да ви кажем сбогом. Дано боговете ви закрилят.
— Както и вас, принце на Крудий.
Докато се обръщаха да си тръгнат, Пъг усети, че нещо го дръпна за глезена, залитна и се блъсна в Кълган. Двамата паднаха и се затъркаляха. Пътника помогна на момчето да се изправи. Мийчъм и Гардан вдигнаха дебелия маг на крака. Кълган понечи да тръгне, но кракът му поддаде и той изпъшка. Пътника каза:
— Изглежда, глезенът ви се е изкълчил, приятелю магьосник. — Подаде му тоягата си. — Кривакът е здрав, дъбов, и ще понесе тежестта ви на връщане към кораба.
Кълган взе предложената му тояга и се подпря на нея. Пристъпи една крачка за проба и се увери, че ще може да се справи ло пътя с помощта й.
— Много ви благодаря, но вие как ще се оправите?
Непознатият сви рамене.
— Най-обикновена тояжка. Лесно ще я заменя, приятелю магьос-ниче. А може би ще имам възможност някой ден да си я поискам обратно.
— Ще я пазя до този ден.
Обръщайки им гръб, Пътника каза през рамо:
— Добре. А до този ден, сбогом ви отново.
Изгледаха го как се прибира в къщата, след което се обърнаха един към друг с изпълнени с удивление лица. Арута заговори пръв.
— Странен човек е този „пътник“.
Кълган кимна.
— По-странен, отколкото можете да си представите, принце. Когато си тръгна, усетих, че се вдига някакво вълшебство, сякаш носи магията около себе си — такава, че прави всички наоколо доверчиви.
— Искаше ми се да му задам толкова много въпроси, но като че ли не можех да се насиля — каза Пъг.
— Тъй де, и аз усетих същото — обади се Мийчъм.
— На мен пък знаете ли какво ми хрумна? — вметна Гардан. — Имам чувството, че току-що разговаряхме със самия чародей.
— И аз си го помислих — заяви Пъг.
Кълган се подпря на кривака и каза:
— Може би. Ако е така, то той е имал някакви свои причини да прикрива самоличността си. — Продължиха да си говорят за това, докато се изкачваха по пътеката.