Завесата към банкетната зала се разтвори и един изумен слуга се втренчи в Пъг. По право момчето не биваше да е тук, но ако се съдеше по облеклото му, не беше случаен гост.
Пъг се обърка и накрая неубедително промълви:
— Исках да отида в стаята си. Май съм сбъркал пътя.
— Крилото за гостите е през първата врата наляво от банкетната зала, млади господарю. А… насам се отива за кухнята. Ще позволите ли да ви покажа пътя? — Слугата явно не държеше много да го направи, а и Пъг също така нямаше желание да го водят.
— Не, благодаря, ще го намеря сам — отвърна той.
Върна се на масата си, незабелязан от другите гости. Останалата част от пиршеството мина без произшествия, ако се изключеше по някой и друг озадачен поглед от страна на един от слугите.
Остатъка от вечерта след пира Пъг прекара в разговор със сина на някакъв търговец. Двамата младежи се запознаха в препълнената зала, където вървеше следбанкетният прием на принца. Изкараха заедно около час, разменяйки си учтивости, докато накрая бащата на момчето не дойде и не го повлече със себе си. Пъг се помота още малко, без никой от гостите на принца да му обърне внимание, след което реши, че може спокойно да се върне в стаята си, без да оскърби никого — никой нямаше да забележи отсъствието му. Освен това не беше виждал принца, лорд Боррик и Кълган, откакто напуснаха банкетната маса. По-голямата част от приема, изглежда, се водеше от няколко официални придворни и от принцеса Алисия, чаровна жена, която размени една-две учтиви думи с Пъг, след което продължи по редицата гости.
Кълган го чакаше в стаята му и без предисловия каза:
— Тръгваме призори, Пъг. Принц Ерланд ни изпраща в Риланон да се видим с краля.
— Но защо ще изпраща нас? — отвърна Пъг раздразнено. Вече изпитваше мъка по дома.
Преди Кълган да успее да му отговори, вратата рязко се отвори и вътре буреносно нахълта принц Арута. Пъг се изненада от несдържания гняв, изписан на лицето му.
— Кълган! А, и ти ли си тук! — каза Арута и затръшна вратата. — Знаеш ли какво предприема нашият кралски братовчед във връзка с цуранското нашествие?
Преди Кълган да успее да му отговори, принцът сам предложи отговора:
— Нищо! Пръста си няма да мръдне, за да изпрати помощ на Крудий, докато татко не се види с краля. Това ще отнеме поне още два месеца.
Кълган вдигна ръка и вместо херцогския съветник, Арута видя отново пред себе си един от своите наставници от детството. Кълган, също като отец Тъли, все още можеше да упражни власт над двамата синове на херцога, ако моментът го наложеше.
— По-кротко, Арута.
Арута си придърпа един от столовете и поклати глава.
— Съжалявам, Кълган. Трябваше да сдържа нервите си. — Той забеляза объркването на Пъг. — И ти извинявай, Пъг. Но тук са намесени доста неща, за които все още не знаеш. Може би… — Той погледна въпросително Кълган.
Кълган измъкна лулата си.
— Спокойно можеш да му го кажеш, той бездруго ще пътува с нас. Скоро сам ще го разбере.
Арута забарабани с пръсти по облегалката на стола, после се наведе напред и заговори:
— Баща ми и Ерланд от няколко дни обсъждат кой е най-добрият начин да бъдат посрещнати тези нашественици от другия свят, ако наистина дойдат. Принцът дори е съгласен, че е много възможно да дойдат. — Той замълча. — Но нищо няма да направи, за да се свикат армиите на Запада, докато не получи официално разрешение от краля.
— Не разбирам — каза Пъг. — Не са ли армиите на Запада под прякото командване на принца, да ги събира когато той намери за добре?
— Вече не — отвърна с гримаса Арута. — Преди по-малко от година кралят е изпратил нареждане армиите да не се събират без негово разрешение. — Арута се отпусна в стола си, а Кълган издуха облак дим от лулата. — Това е нарушение на традицията. Никога армиите на Запада не са имали друг пълководец освен принца на Крондор, тъй както армиите на Изтока са подчинени на краля.
Пъг все още не схващаше важността на всичко това. Кълган поясни:
— Принцът е кралският лорд-маршал на Запада, единственият човек под краля, който може да командва херцог Боррик и другите рицар-генерали. Ако той ги привика, ще се отзове всеки херцог, от Малаково средище до Крудий, със своите гарнизони и опълчение. Но крал Родрик по някакви свои причини е решил, че никой няма право да събира войска без неговите пълномощия.
— Баща ми въпреки това би дошъл на призива на принца, както и останалите херцози — каза Арута.
Кълган кимна.
— Може би точно от това се страхува кралят — че армиите на Запада от много време са повече армии на принца, отколкото негови. Ако баща ти ги призове, повечето ще се стекат, защото го зачитат почти колкото Ерланд. А ако кралят реши да каже „не“… — Той остави изречението недовършено.