— Милорд?
— Няма значение, капитане — каза Боррик. — Просто докладвайте на своя господар.
Капитанът отдаде чест.
— Веднага, ваша светлост. — Извърна коня си и махна на един от хората си да се приближи. Даде му указания и войникът пришпори коня си към града.
Капитанът се обърна към херцога.
— С позволението на ваша светлост хората ми са на ваше разположение.
Херцогът погледна изморените от пътуването крондорци, които не криеха, че притеснението на капитана ги забавлява.
— Смятам, че тридесет въоръжени мъже са достатъчни, капитане. Градската стража на Саладор е прочута с това, че пази добре околностите на града от плячкаджии.
При тези думи капитанът, все още не разбрал, че са го взели за посмешище, се изпъчи.
— Благодаря ви, ваша светлост.
— Вие и хората ви можете да си продължите патрула — каза херцогът.
Капитанът отдаде чест и заповяда на хората си да тръгват. След като те минаха покрай свитата на херцога, капитанът отново отдаде чест. Боррик отвърна с лениво махване на ръка и след като стражите отминаха, каза:
— Стига вече глупости. Хайде към Саладор.
Арута му подвикна през смях:
— Татко, имаме нужда от такива хора в Запада.
Боррик се извърна:
— Така ли? И защо?
— Да лъскат щитовете и ботушите ни — отвърна Арута.
Херцогът се усмихна, а крондорците избухнаха в смях. Войниците на Запада нямаха високо мнение за тези от Изтока. Изтокът беше усмирен дълго преди Западът да се отвори за експанзията на Кралството и в Източните владения рядко се случваха неприятности, изискващи истински умения във воинския занаят. Гвардейците на принца на Крондор бяха доказали се в битки ветерани, докато за войниците на Саладор на Запад се смяташе, че най-тежката им служба е на парадния плац.
Скоро забелязаха първите признаци, че наближават голям град: грижливо обработени ниви, селца, крайпътни кръчми и коли, натоварени със стока. По залез слънце в далечината вече се открояваха крепостните стени на Саладор.
Когато влязоха в града, по улиците се беше подредила на почетна стража цяла рота лични гвардейци на херцог Керъс. Също като в Каландор, тук замък нямаше, понеже нуждата от малка, лесно защитима цитадела бе отпаднала с цивилизоването на околните земи.
Докато яздеха през града, Пъг си даде сметка колко забутано е наистина пограничното градче Крудий. Въпреки политическото влияние на лорд Боррик, той все пак си беше владетел на крайна провинция.
Тълпите граждани по улиците зяпаха западния херцог от дивата граница на Далечния бряг. Някои вдигаха възторжени възгласи, защото гледката напомняше за парадно шествие, но повечето стояха смълчани и видимо разочаровани, че херцогът и свитата му приличат на всички останали хора, а не са някакви прогизнали от кръв варвари.
В двора на палата дворцови слуги дотичаха да поемат конете им. Един гвардеец отведе войниците на Крондор във войнишкото общежитие, където щяха да отдъхнат преди да тръгнат обратно за града на принца. Друг, с капитански знак на туниката, поведе групата с Боррик по стъпалата на зданието.
Пъг гледаше в почуда, защото този палат бе по-голям дори от палата на принца в Крондор. Преминаха през няколко помещения, след което се озоваха във вътрешен двор. Тук фонтани и дървета красяха градина, отвъд която се възправяше централният палат. Пъг осъзна, че сградата, през която бяха преминали, е просто една от постройките, обкръжаващи покоите на херцога. Учуди се за какво изобщо са му нужни на този лорд Керъс толкова много сгради с толкова многобройна прислуга.
Прекосиха двора-градина и започнаха да се изкачват по ново широко стълбище към застаналата пред вратите на централния дворец церемониална група посрещачи. Някога тази сграда можеше и да е била цитадела, защитаваща града, но въображението на Пъг не стигаше да си представи как ли е изглеждала преди векове, защото многобройните обновления през годините бяха превърнали старата стражница в блестящо чудо от стъкло и мрамор.
Дворцовият управител на херцог Керъс, сух като овчарска гега старец с живи очи, познаваше по външност всеки знаменит благородник — от границите на Кеш на юг до Тир-Сог на север. Силната му памет за лица и факти неведнъж бе спестявала куп неудобства на херцог Керъс. Докато Боррик се изкачи по широките стъпала, управителят вече бе запознал Керъс с няколко по-съществени подробности от личния му живот, придружени от бързото изреждане на подходящите за случая куп ласкателства.
Херцог Керъс пое десницата на Боррик.
— Е, лорд Боррик, голяма чест ми оказвате с това неочаквано посещение. Само да бяхте ме известили за пристигането си, щях да ви устроя далеч по-прилично посрещане.