Влязоха в преддверието на палата, с херцозите начело, и Боррик каза:
— Съжалявам, ако ви създавам неудобства, лорд Керъс, но се боя, че задачата ни твърде много зависи от бързината, така че обичайните протоколни учтивости ще трябва да се оставят настрана. Нося важни съобщения за краля и трябва да поема през морето за Риланон колкото е възможно по-скоро.
— Разбира се, лорд Боррик, но вярвам все пак, че ще можете да ми погостувате малко, да речем за седмица-две?
— Съжалявам, но не мога. Бих тръгнал още тази нощ, ако е възможно.
— Това наистина е тъжна вест. Толкова се надявах, че ще поостанете.
Свитата стигна до залата за аудиенции на херцога, където управителят даде ценните си наставления на цяло войнство слуги, които се втурнаха да приготвят стаи за гостите. Щом пристъпи в просторната зала с високия сводест таван, с гигантските канделабри и огромните остъклени прозорци, Пъг се почувства смален като джудже. Помещението бе най-голямото, което бе виждал, по-голямо и от залата на принца на Крондор.
Огромната маса бе отрупана с плодове и вино и изгладнелите пътници лакомо започнаха да се хранят. Пъг седна не особено елегантно — цялото му тяло се беше превърнало в окаяна купчина схванати стави и натъртени мускули. Напоследък ставаше все по-опитен в ездата заради безкрайните часове, прекарвани на седлото, но това не намаляваше болежките.
Лорд Керъс заразпитва настойчиво херцога за причините за това забързано пътуване и между хапките плодове и глътки вино Боррик го осведоми за събитията от последните три месеца. След като разказът приключи, Керъс изглеждаше потресен.
— Това наистина са много мрачни новини, лорд Боррик. Нещата в Кралството се объркват. Убеден съм, че принцът ви е разказал за онази неприятност, която се случи след като за последен път посетихте Изтока.
— Да, разказа ми. Но с неохота и само най-главното. Все пак минаха тринадесет години, откакто посетих столицата за коронясването на Родрик, когато се явих да подновя васалството си. По онова време той изглеждаше достатъчно разумен младеж, напълно способен да се научи да управлява. Но според това, което чух в Крондор, нещата, изглежда, са се променили.
Керъс хвърли поглед из залата, след което махна с ръка на слугите да напуснат. Изгледа многозначително спътниците на Боррик и вдигна въпросително вежди.
— Те са мои довереници и няма да издадат нищо поверително — каза лорд Боррик.
Керъс кимна, но каза:
— Ако желаете да се поразтъпчете преди да отдъхнете, може би ще проявите интерес към градината ми?
Боррик се намръщи и понечи да откаже, но Арута сложи ръка на рамото на баща си и кимна в съгласие. Боррик каза:
— Звучи добре. Въпреки студа не бих възразил срещу една малка разходка.
Херцогът махна на Кълган, Мийчъм и Гардан да останат, но лорд Керъс даде да се разбере, че и Пъг трябва да дойде с тях. Боррик изглеждаше изненадан, но кимна. Излязоха през една малка порта в градината и след като се озоваха навън, Керъс зашепна:
— Ще изглеждам по-малко подозрително, ако момчето е с нас. Вече не мога да разчитам дори на слугите си. Кралят има агенти навсякъде.
Боррик изглеждаше разгневен.
— Кралят е поставил свои агенти в двора ви?
— Да, лорд Боррик, нашият крал наистина много се е променил. Знам, че Ерланд не ви е казал всичко, но смятам, че трябва да го знаете.
Херцог Керъс се окашля и се заозърта из заснежената градина. На светлината, струяща от прозорците на палата — а и луната светеше отгоре, — градината напомняше на зимна картина, в бяло и кристално синьо, несмутена от човешки стъпки.
Керъс посочи низ полузаличени дири в снега и каза:
— Оставих ги този следобед, когато дойдох тук да размисля какво бих могъл да ви кажа така, че да не пострадам. — Отново се огледа и след като не забеляза някой да подслушва разговора, продължи: — Когато умря Родрик Трети, всички очакваха, че Ерланд ще вземе трона. След официалния траур жреците на Ишап призоваха всички възможни наследници да изтъкнат своите претенции. Очакваше се и вие да бъдете един от тях.
Боррик кимна.
— Знам обичая. Не можах да пристигна навреме в столицата. Така или иначе щях да се откажа от претенцията. Отсъствието ми беше без значение.
Керъс кимна.
— Историята можеше да тръгне по-различно, ако и вие бяхте присъствали, Боррик. — После сниши глас. — За тези си думи рискувам главата си, но мнозина, дори ние на Изток, щяхме да ви насърчим да вземете короната.
Изражението на Боррик показа, че не иска да слуша повече за това, но Керъс упорито продължи:
— Докато вие пристигнете, цялата задкулисна политика беше свършена — като повечето лордове бяха склонни да дадат короната на Ерланд, — но в продължение на едно напрегнато денонощие и половина въпросът все още оставаше нерешен. Защо старият Родрик не посочи своя наследник, не знам. Но след като жреците отпъдиха всички далечни роднини без сериозни основания за претенции, пред тях застанаха трима души — Ерланд, младият Родрик и Ги дьо Батира. Жреците ги приканиха да говорят и всеки от тях се изказа. Основанията на Родрик и Ерланд бяха солидни, докато участието на Ги бе по-скоро формално, както щеше да е и вашето, ако бяхте пристигнали навреме.