Арута се намеси сухо:
— Времето за траур гарантира, че никой владетел от Запада няма да стане крал.
Боррик хвърли неодобрителен поглед към сина си, но Керъс отвърна:
— Не съвсем. Ако имаше някакви съмнения относно правата за наследство, жречеството щеше да отложи церемонията до пристигането на баща ви, Арута. Случвало се е.
После погледна Боррик и отново сниши глас.
— Както казах, очакваше се короната да получи Ерланд. Но когато му я предложиха, той се отказа и я отстъпи на Родрик. По това време все още никой не знаеше за боледуването на Ерланд, така че повечето владетели приеха това негово решение като великодушно потвърждение на правата на Родрик. С подкрепата и на Ги дьо Батира за момчето, събраният Съвет на лордовете утвърди неговото възцаряване. Едва тогава започнаха същинските интриги, докато най-накрая чичото на покойната ви съпруга бе назначен за кралски регент.
Боррик кимна. Помнеше тогавашната битка кой да бъде определен за регент на момчето крал. Презреният му братовчед Ги почти бе спечелил поста, но навременното пристигане на Боррик и подкрепата му за Калдрик Риланонски, наред е поддръжката на херцог Брукал Ябонски и принц Ерланд, лиши Ги от мнозинството гласове в конгреса.
— През последвалите пет години имаше само едно непреднамерено стълкновение на границата с Кеш. Нещата бяха спокойни. Преди осем години… — Керъс замълча и се огледа — … Родрик се впусна в една „програма за обществени подобрения“, както го нарича — разширения на пътища и строежи на мостове, вдигане на бентове и така нататък. Отначало бремето почти не се усещаше, но с всяка следваща година данъците започнаха да нарастват и сега селяните и волниците, дори по-дребните благородници са съвсем обезкръвени. Кралят разшири програмите си до такава степен, че сега строи цяла нова столица, за да направи от нея най-великия град в историята на човечеството, както сам твърди.
— Преди две години малка делегация от знатни особи посети краля и го помоли да прояви милост и да смали прекалените разходи, за да облекчи бремето на хората — продължи Керъс. — Кралят се разгневи, обвини благородниците в измяна и ги екзекутира вкупом.
Очите на Боррик се разшириха. Той се обърна рязко и снегът под ботушите му сухо изскърца.
— На Запад не сме чували нищо за това!
— Когато Ерланд чу вестта, веднага отиде при краля и настоя за обезщетение за семействата на избитите благородници и за намаляване на данъците им. Кралят — според слуховете — бил готов да задържи своя чичо под стража, но няколкото съветници, на които все още се осланял, го възпрели. Изтъкнали на негово величество, че такъв акт, нечуван в историята на Кралството, със сигурност ще накара западните владетели да се вдигнат срещу краля.
Лицето на Боррик помръкна.
— Били са прави. Ако онова момченце беше обесило Ерланд, Кралството със сигурност щеше да се разцепи.
— Оттогава принцът не е стъпвал в Риланон, а кралските дела се уреждат с посредници, тъй като двамата вече не си говорят.
Херцогът вдигна очи към небето и заговори с тревога:
— Всичко това е много по-лошо, отколкото бях чувал. Ерланд ми каза за данъците и за отказа си да ги наложи на Запада. Каза ми, че кралят се съгласил, защото разбирал необходимостта да се поддържат гарнизоните на Севера и Запада.
Керъс бавно поклати глава.
— Не. Кралят се съгласи едва след като посредниците му описаха картини с пълчища таласъми, изсипващи се откъм Северните земи и опустошаващи градовете на Кралството.
— Ерланд ми спомена за някакво напрежение между него и племенника му, но дори в светлината на новините, които нося, не каза нищо за действията на негово величество.
Керъс си пое дъх и отново закрачи по пътеката.
— Боррик, толкова дълго съм живял сред блюдолизците в кралския двор, че забравям, че вие от Запада сте свикнали на прямота. — Помълча малко, след което добави: — Нашият крал не е онзи, който беше. Понякога напомня за някогашния младеж — засмян и открит, изпълнен с величави планове. Друг път става… все едно някой друг, сякаш някакъв тъмен дух е обладал сърцето му. Пази се, Боррик, защото само Ерланд стои по-близо до трона от теб. Нашият крал си дава твърде ясна сметка за това — дори ти никога да не си го помислял — и му се привиждат кинжали и отрова там, където ги няма.