Мълчание обгърна групата и Пъг забеляза, че Боррик е видимо разтревожен. Керъс продължи:
— Родрик се бои, че други желаят короната му. Може и така да е, но не са тези, които кралят подозира. Освен краля има само още четирима мъже от фамилията Кондуин и всички те са мъже на честта. — Боррик кимна леко на комплимента. — Но има може би още дузина лица, които могат да изтъкнат родството си с трона, по линията на майката на краля и нейните близки. Всички те са източни владетели и мнозина от тях не биха се поколебали пред възможността да изложат претенциите си пред Съвета на лордовете.
Боррик го изгледа гневно.
— Говориш за измяна.
— Измяна в сърцата, макар и не в делата… засега.
— Дотам ли чак са стигнали нещата на Изток, без ние на Запад да разберем?
Стигнаха отсрещния край на градината и Керъс кимна.
— Ерланд е човек с чувство за чест и като такъв ще премълчи непотвърдените слухове пред своите подчинени, дори пред теб. Както ти каза, минаха тринадесет години, откакто за последен път си бил в Риланон. Всички пълномощия и депеши от краля продължават да минават през двора на принца. Как би могъл да го научиш? Боя се, че е само въпрос на време преди някой от кралските съветници да се изкатери върху падналите глави на онези от нас, които все още се придържаме към убеждението, че благородничеството е гаранция за благополучието на държавата.
— Тогава и ти твърде много рискуваш с прямотата си — каза Боррик.
Херцог Керъс сви рамене и показа с ръка, че трябва да се връщат в двореца.
— Не винаги съм бил толкова откровен, лорд Боррик, но сега времената са трудни. Ако някой друг беше наминал насам, щеше да има само учтивости. Вие сте особен случай, защото докато принцът е отчужден от своя племенник, вие сте единственият човек в кралството; притежаващ и силата, и подобаващия ранг, за да може да повлияе на краля. Ни най-малко не завиждам на обременителното ви положение, приятелю. Когато властваше Родрик Трети, аз бях един от най-влиятелните благородници на Изтока, но сега, що се отнася до влиянието ми в двора на Родрик Четвърти, все едно съм някой безимотен селяк. — Керъс замълча. — Злият ви братовчед Ги сега е най-близкият до краля, а между херцога на Батира и мен не съществува много обич. Причините за взаимната ни неприязън не са толкова лични като вашите, но докато неговата звезда изгрява, моята все повече залязва.
Студът вече започваше да хапе. Керъс плесна ръце.
— Но има и една добра новина. Ги зимува в имението си близо до нос Пойнтър и засега кралят не е изложен на неговите сплетни. — Керъс стисна Боррик за ръката. — Приложете цялото влияние, което имате, лорд Боррик. Смирете импулсивния нрав на краля, лорд Боррик, защото при това нашествие, за което носите вест, трябва да бъдем единни. Една продължителна война би изцедила и последните резерви, с които разполагаме, а ако Кралството бъде подложено на такова изпитание, не знам дали ще издържи.
Боррик не отговори нищо, тъй като и най-лошите му опасения след гостуването при принца се оказаха нищожни пред думите на Керъс. Херцогът на Саладор продължи:
— И още нещо, Боррик. След като Ерланд отказа короната преди тринадесет години и при слуховете, че здравето му все повече се влошава, мнозина от Съвета на лордовете ще се обърнат към теб да ги поведеш. Мнозина ще те последват, дори някои от нас, на Изток.
Боррик отвърна хладно:
— За гражданска война ли ми говориш?
Керъс махна с ръка и лицето му болезнено се сгърчи. Очите му се навлажниха почти до сълзи.
— Аз съм верен на короната, Боррик, но стигне ли се до правилния избор, Кралството трябва да стои на първо място. Никой не е по-важен от Кралството.
— Кралят е Кралството — отвърна Боррик през стиснати зъби.
— На твое място щях да кажа същото — каза Керъс. — Надявам се да успееш да насочиш енергията на краля към тази беда, надвиснала над Запада, защото ако Кралството се окаже застрашено, други няма да се придържат към толкова възвишени убеждения.
Вече се изкачваха по стълбите към палата.
— Зная, че не сте злонамерен, лорд Керъс и че сърцето ви таи единствено обич към владенията — каза Боррик. — Имайте вяра и се молете, защото ще направя всичко, което ми е посилно, за оцеляването на Кралството.
Керъс спря пред вратата на палата.
— Боя се, че всички ние скоро ще нагазим в дълбока вода, скъпи ми Боррик. Моля се дано това нашествие, за което говориш, да не се окаже вълната, която ще ни удави. С каквото мога да ви помогна, ще помогна. — Той се обърна към вратата, отворена от един слуга, и каза високо: — Ще ви пожелая лека нощ, защото разбирам, че всички сте уморени.