Снощната вечеря беше неофициална, с херцог Калдрик като домакин на групата на лорд Боррик. Сега стояха в кралската тронна зала в очакване да бъдат представени на краля. Залата беше огромна, с висок сводест таван, а цялата южна стена представляваше редица от прозорци от пода до тавана, с гледка към града. Стотици знатни особи се бяха наредили в шпалир, докато превеждаха свитата на херцога по централния пасаж.
Досега на Пъг не беше му хрумвало, че е възможно някога херцог Боррик да му се стори бедно облечен, защото той, както и децата му, винаги бяха носили най-фините одежди в Крудий. Но сред разкошните одежди в тази зала Боррик приличаше на врана сред ято пауни. Тук отрупано с перли дубле, там извезана със златил нишки туника — всеки благородник като че ли се стараеше да надмине по пищност съседа си. Всяка дама носеше най-скъпи коприни и брокат, но дамите почти не засенчваха господата.
Спряха пред трона и Калдрик обяви името на херцога. Кралят се усмихна и Пъг се порази от удивителната му прилика с Арута, въпреки че Негово величество се държеше по-отпуснато. Височайшата особа се приведе от трона си и каза:
— Добре дошъл в града ни, братовчеде. Приятно ни е, че виждаме Крудий в тази зала след толкова години.
Боррик пристъпи и коленичи пред Родрик Четвърти, владетеля на Островното кралство.
— Аз също съм безкрайно щастлив, че виждам ваше величество в добро здраве.
Лицето на монарха за миг помръкна, след което той се усмихна отново.
— Представете ни своите спътници.
Херцогът представи сина си и кралят каза:
— Е, значи вярно е, че още един от родословната линия на Кондуин носи кръвта на майчиния ни род, освен нас. — Арута отвърна с поклон и отстъпи назад. Кълган беше следващият, като един от съветниците на херцога. Мийчъм, който нямаше никакъв ранг в двора на херцога, бе останал в стаята си. Кралят промърмори нещо учтиво и след това представиха Пъг.
— Скуайър Пъг Крудийски, ваше величество, владетел на Дълбоки лес и член на моя двор.
Кралят плесна с ръце и се засмя.
— Момчето, което избива троли. Колко великолепно! Пътници донесоха тази история от далечните брегове на Крудий и бихме желали да я чуем от устата на извършителя на този храбър подвиг. Ще трябва да се срещнем по-късно, за да можете да ни разкажете за това чудо.
Пъг се поклони непохватно, усещайки хилядите очи върху себе си. Случвало му се беше да съжалява, че тази история с тролите се бе разпространила твърде много, но никога — толкова силно като сега.
Той отстъпи назад и кралят обяви:
— Днес даваме бал по случай пристигането на нашия братовчед Боррик.
Стана, оправи гънките на пурпурната роба, с която беше заметнат, и свали от главата си златната верижка, обозначаваща длъжността му на върховен арбитър по прошения. Един от пажовете я постави върху пурпурна кадифена възглавничка. След това кралят надигна златната корона от буйната си черна коса и я връчи на друг от пажовете.
Тълпата започна да се кланя, докато монархът слизаше от тронния подиум.
— Елате, братовчеде — обърна се той към Боррик, — да се оттеглим на личната ми тераса, където ще можем да си поговорим без формалности. Цялата тази помпозност ме отегчава.
Боррик кимна и тръгна с кралската особа, след като даде знак на Пъг и останалите да го изчакат. Херцог Калдрик обяви, че днешната аудиенция е приключила и че дошлите с прошения при краля ще трябва да се върнат на следващия ден.
Тълпата се изниза бавно през голямата двукрила врата, а Арута, Кълган и Пъг останаха. Калдрик се приближи до тях и каза:
— Ще ви заведат в една стая, където можете да изчакате. Няма да е зле да сте наблизо в случай, че кралят реши да ви повика.
Един дворцов слуга ги преведе през малка врата до онази, през която кралят беше отвел Боррик. Озоваха се в голямо и уютно помещение. По средата му имаше дълга маса, отрупана с плодове, сирена, хляб и вино. Около масата имаше много столове, а в единия край на салона бяха поставени няколко дивана с купища дебели възглавнички по тях.
Арута пристъпи до една голяма стъклена врата и погледна навън.
— Виждам татко и краля. Седят на кралската тераса.
Кълган и Пъг се приближиха до него и погледнаха. Двамата мъже седяха край една маса с изглед към града и морето зад него. Кралят говореше с енергични жестове, а Боррик кимаше и слушаше.
Пъг каза:
— Не очаквах, че негово величество ще прилича на вас, ваше височество.
Арута му отвърна с иронична усмивка:
— Не е изненадващо, ако си помисли човек, след като баща ми е братовчед на неговия баща, както и майките ни.
Кълган постави ръка на рамото на Пъг.
— Много от знатните фамилии имат повече от една връзка помежду си, Пъг. Братовчеди от четвърто или пето коляно често се женят по политически причини, както и за да заздравят родствените връзки между фамилиите. Съмнявам се да има една благородническа фамилия в Изтока, която да не може да предяви някаква претенция за трона, колкото и да е отдалечена връзката и през колкото и заплетени разклонения да минава.