Върнаха се на масата и Пъг си отчупи късче сирене.
— Кралят изглежда в добро настроение — каза той, пристъпвайки предпазливо към темата, която се въртеше в умовете на всички.
Кълган, изглежда, остана доволен от косвено изречения намек на момчето, понеже след като напуснаха Саладор, Боррик ги бе предупредил за онова, на което херцог Керъс му бе обърнал внимание. И беше завършил предупреждението със старата поговорка: „В залите на властта няма тайни и дори глухият може да те чуе“.
— Нашият монарх е човек на настроенията — каза Арута. — Да се надяваме, че ще остане в добро такова, след като чуе вестите, които му носи татко.
Следобедът мина бавно, в очакване херцогът да ги потърси. Когато сенките навън взеха да се удължават, Боррик изведнъж се появи на вратата. Беше угрижен.
— Негово величество прекара по-голямата част от следобеда, обяснявайки ми плановете си за възраждане на Кралството.
— Каза ли му за цураните? — попита Арута.
Херцогът кимна.
— Изслуша ме, след което най-спокойно ме уведоми, че ще обмисли въпроса. Ще поговорим отново след някой и друг ден, това беше всичко, което ми каза.
— Поне изглеждаше в добро настроение — подхвърли Кълган.
Боррик изгледа стария си съветник.
— Прекалено добро, опасявам се. Очаквах да забележа някакъв признак на тревога. Не пътувам през цялото кралство току-така за някаква дреболия, но той като че ли изобщо не се развълнува от това, което му съобщих.
Кълган изглеждаше разтревожен.
— Ние вече твърде много се забавихме с това пътуване. Да се надяваме, че на Негово величество няма да му е необходимо много време да реши какви действия да предприеме.
Боррик се отпусна тежко на един от столовете и въздъхна:
— Да се надяваме.
Пъг се приближи до вратата на личните покои на краля с уста, пресъхнала от притеснение. Само след няколко минути му предстоеше беседата с крал Родрик и това, че ще бъде насаме с владетеля, го безпокоеше много. Досега всеки път, когато се окажеше близо до властни особи, се беше крил зад сянката на херцога или на сина му: излизаше напред само за да каже накратко каквото знаеше за цураните, след което бързо се сливаше с общия фон. А сега щеше да бъде единственият гост на най-могъщия човек северно от империята на Велики Кеш.
Един прислужник го преведе до вратата на личната тераса на краля. Покрай голямата открита веранда стояха като статуи няколко слуги в ливреи, а самият крал седеше в кресло до красива мраморна маса под голям балдахин.
Денят бе ясен. Пролетта тук настъпваше рано и лекият ветрец беше почти топъл. Под терасата, оттатък живите плетове и каменните стени Пъг можеше да види Риланон и морето зад него. Пъстроцветните покриви блестяха ярко под обедното слънце, тъй като последните снегове се бяха стопили напълно през последните четири дни. Кораби с издути платна кръстосваха залива, а улиците гъмжаха от хора. Далечните викове на търговци и амбуланти, надмогващи уличния шум, се носеха, сливайки се в меко жужене чак дотук, където кралят бе избрал да поседне и да похапне.
Когато Пъг пристъпи към масата, а един от слугите му издърпа стол, кралят се обърна и каза:
— А, скуайър Пъг. Моля, седнете. — Пъг понечи да се поклони, но кралят махна с ръка: — Не понасям формалностите, когато обядвам с приятел.
Пъг се поколеба, преди да отговори: „Покорно благодаря за високата чест, ваше величество“, и седна. Родрик махна пренебрежително.
— Помня какво е да си момче в компанията на големи мъже. Получих короната, когато бях малко по-голям от теб. Дотогава бях просто синът на своя баща. — За миг погледът му се зарея. — Принц, наистина, но въпреки това само момче. Мнението ми изобщо не се зачиташе и като че ли никога не можех да удовлетворя очакванията на баща ми — в лова, в ездата, в корабоплаването или във въртенето на меча. Много бой съм изял от наставниците си, Калдрик беше един от тях. Всичко това се промени, след като станах крал, но все още помня как беше. — Той се обърна към Пъг и унесеното изражение изчезна от лицето му, заменено от усмивка. — И наистина желая да бъдем приятели. — Извърна поглед и отново изпадна в унес. — Сега човек не може да има много приятели, нали така? А след като аз съм кралят, мнозина се опитват да ме убедят, че са ми приятели, но не са. — Помълча за миг и отново се оживи. — Какво мислиш за града ми?