Родрик кимна и Пъг продължи:
— Ако наистина са толкова войнствени, колкото херцогът и останалите смятат, че са, то допускам, че са картирали Запада, за да намерят подходящо място, където да прехвърлят войските си, така че да могат да разгърнат офанзивата си тази пролет.
Кралят удари с длан по масата.
— Добро упражнение по логика, Пъг! — Даде знак на слугите да поднесат храната и каза: — А сега да хапнем.
Масата скоро се отрупа с невероятно разнообразие от блюда и Пъг си взе по малко от повечето неща, за да не изглежда, че проявява оскърбително безразличие към кралската щедрост. Докато се хранеха, Родрик му зададе няколко въпроса и Пъг се постара да му отговори, доколкото можеше.
Докато Пъг привършваше с храната си, кралят опря лакът на масата и заглади бръснатата си брадичка. Остана така дълго, втренчен в една точка, и Пъг започна да се чувства гузно, че не знае какво диктува дворцовият етикет, когато седиш на една маса с крал, потънал в дълбок размисъл. Реши да си седи кротко.
След малко Родрик излезе от унеса си, обърна се към Пъг и каза разтревожено:
— Защо тези хора са дошли да ми вадят душата точно сега? Толкова много неща има да се свършат. Не мога да позволя една война да осуети плановете ми. — Той стана и закрачи по терасата, а Пъг остана прав, тъй като се беше надигнал заедно с краля. Родрик се обърна към него. — Трябва да повикам херцог Ги. Той ще ме посъветва. Умът му сече за такива неща.
Кралят продължи да крачи, загледан към града. Пъг все така стоеше прав. Чу, че монархът си мърмори нещо за великите начинания, които не бивало да се прекъсват, после усети, че го дърпат за ръкава. Обърна се и видя един от дворцовите слуги, застанал тихо до него. С усмивка и мълчалив жест към вратата прислужникът му показа, че срещата е приключила. Пъг го последва до вратата, учуден от способността на персонала да отгатва настроението на кралската особа.
Отведоха го до стаите му и Пъг помоли слугата да съобщи на лорд Боррик, че би желал да се види с него, когато е свободен. Влезе в стаята си и седна да помисли. Малко по-късно почукване на вратата прекъсна мислите му. Той извика на почукалия да влезе и същият прислужник, който бе занесъл прошението му на херцога, отвори и го уведоми, че Боррик иска да се види с него веднага.
Пъг излезе със слугата и го освободи, като го увери, че може сам да намери покоите на херцога. Закрачи бавно — мислеше какво да каже на господаря си. Две неща бяха съвсем ясни за момчето: че кралят не е доволен от чутото, че цураните представляват потенциална заплаха за кралството му, и че лорд Боррик ще бъде не по-малко недоволен като чуе, че викат Ги дьо Батира в Риланон.
Както при всяка вечеря през последните няколко дни, около масата цареше унило настроение. Петимата мъже от Крудий се хранеха в покоите на херцога, обслужвани от дворцови слуги, всички с пурпурно-златния кралски герб, извезан на тъмните им туники.
Херцогът кипеше от яд, че не може да си тръгне от Риланон и да се върне в Запада. Почти четири месеца бяха минали, откакто бяха напуснали Крудий — цялата зима. Вече идваше пролетта и ако цураните се готвеха да нападнат, в което всички те бяха убедени, беше въпрос само на дни. Неспокойствието на Арута не отстъпваше на това на баща му. Дори Кълган не криеше, че тягостното очакване му се отразява зле. Единствено Мийчъм не разкриваше чувствата си и изглеждаше примирен с чакането.
Пъг също тъгуваше за дома. Омръзнало му беше в двореца. Искаше му се да се върне най-после в кулата и да си продължи заниманията. Искаше му се също да види отново Карлайн, макар и да не го споделяше с никого. Напоследък се улавяше, че си мисли за нея в по-мека светлина, забравяйки за онези нейни черти, които някога го бяха дразнили. Съзнаваше също така, със смесени чувства и изпълнен с нетърпение, че би могъл да разбере за съдбата на Томас. Долган трябваше да е пратил вест в Крудий, стига топенето в планините да бе настъпило рано.
Боррик издържа още няколко срещи с краля през последната седмица, всяка от които неудовлетворителна. Последната бе минала преди няколко часа, но той нямаше да сподели нищо преди слугите да напуснат стаята.
След като вдигнаха и последните блюда и слугите почнаха да им наливат от най-доброто кралско бренди, на вратата се почука и влезе херцог Калдрик, който махна с ръка на прислугата да напусне. Когато стаята се опразни, той се обърна към херцога.
— Боррик, съжалявам, че прекъсвам вечерята ви, но имам новини.
Боррик стана, останалите също станаха.
— Моля, седни с нас. Заповядай, вземи си чаша.
Калдрик взе предложеното му бренди и седна в стола на Пъг, а момчето си издърпа друг. Херцогът на Риланон отпи и каза: