— Преди по-малко от час пристигнаха пратеници от херцог дьо Батира. Ги изразява тревогата си от възможността кралят да бъде „неоснователно“ обезпокоен от тези „слухове“ за неприятности в Запада.
Боррик стана и запокити чашата си през стаята. Тя издрънча и се разби. По стената потече кехлибарена течност. Херцогът на Крудий почти изрева от ярост:
— Що за игра играе Ги? Какви са тези приказки за слухове и неоснователно безпокойство?
Калдрик вдигна ръка и Боррик малко се успокои и седна. Старият херцог каза.
— Собственоръчно написах кралския призив до Ги. Всичко, което ми разказа ти, беше включено, всяко късче информация и всяка догадка. Нищо друго не ми хрумва, освен че Ги държи кралят да не взима никакво решение, преди той самият да пристигне в палата.
Боррик забарабани по масата и изгледа Калдрик с пламнали от гняв очи.
— Но какво прави Батира? Ако предстои война, то тя надвисва над Крудий и Ябон. Моите хора ще пострадат. Моите земи ще бъдат опустошени.
Калдрик бавно поклати глава.
— Ще ти кажа откровено, стари приятелю. След отчуждението, настъпило между краля и неговия чичо Ерланд, Ги прави всичко, за да издигне своето знаме на върховенство в Кралството. Струва ми се, че ако здравето на Ерланд се влоши, Ги вижда себе си понесъл пурпура на Крондор.
Боррик отвърна през стиснати зъби:
— Тогава чуй ме добре, Калдрик. Не бих поел такова бреме на плещите си за нищо на света, освен заради най-висшата кауза. Но ако Ерланд е толкова зле, колкото ми се струва, въпреки твърденията му, че не е така, на трона на Крондор ще седне Анита, а не Черния Ги. Дори да се наложи да вдигна армиите на Запада и да ги поведа към Крондор, за да поема лично регентството, така ще бъде, каквото и да пожелае Родрик. Само ако кралят оспори правата над този трон, той ще бъде зает от друг.
Калдрик го погледна хладнокръвно.
— И ще приемеш клеймото на изменник на короната?
Боррик удари с юмрук по масата.
— Проклет да е денят, в който се е родил този подлец! Съжалявам, че трябва да го признавам за свой сродник.
Калдрик изчака, докато Боррик се успокои, и каза:
— Познавам те по-добре, отколкото ти сам се познаваш, Боррик. Ти не би вдигнал бойното знаме на Запада срещу краля, въпреки че с най-голяма радост би удушил със собствените си ръце своя братовчед Ги. Винаги ме е натъжавал фактът, че двамата най-добри пълководци на Кралството толкова много се мразят.
— Да, мразим се, и с пълно право. Всеки път, когато от Запада се поиска помощ, този, който се противопоставя, е братовчедът Ги. Всеки път, когато възникне интрига и когато някой загуби титлата си, този, който печели, се оказва някой от фаворитите на Ги. Нима не виждаш? Единствено благодарение на теб, на Брукал Ябонски и на моя милост съвет прояви упорство и не назначи Ги за регент на Родрик през първите три години. Той стана пред всички херцози и те нарече уморен старец, неподходящ да управлява от името на краля. Как можеш да го забравиш?
Калдрик наистина изглеждаше уморен и стар, отпуснат и заслонил с ръка очите си, като че ли светлината в стаята бе твърде ярка за него.
— Виждам го и не съм забравил — промълви той. — Но той също така е и мой родственик по съпружеска линия, и ако аз не бях останал тук, колко още влияние смяташ, че щеше да наложи над Родрик? Като момче кралят го превъзнасяше, виждайки в негово лице един блестящ герой, боец от първите редици и защитник на Кралството.
Боррик се отпусна в стола си.
— Извинявай, Калдрик — отрони той с тон, загубил вече остротата си, — Знам, че правиш всичко за доброто на всички ни. А Ги наистина излезе герой, когато изтласка кешийската армия от падината на Таунтън в ония години. Не бива да говоря за неща, които не съм видял лично.
През цялото това време Арута не реагираше, но в очите му се четеше същия гняв като у баща му. Той се приведе напред и двамата херцози го погледнаха.
— Имаш ли нещо да кажеш, сине? — попита Боррик.
Арута разпери широко ръце.
— Докато слушах всичко това, ме притесни една мисъл: ако цураните дойдат, как би се облагодетелствал Ги, виждайки, че кралят се колебае?
Боррик забарабани с пръсти по масата.
— Тъкмо в това е загадката, защото въпреки коварствата си, Ги не би допуснал Кралството да загине, само за да навреди на мен.
— А не би ли го устроило — каза Арута — да остави Запада да се поизмъчи малко, след което да дойде начело на армиите на Изтока като герой победител, както при падината на Таунтън?
Калдрик се замисли.
— Дори човек като Ги не би могъл да погледне на тези чуждоземци така лекомислено. Или поне се надявам да не го направи.