Арута стана и закрачи из стаята.
— Но помислете си какво знае той. Предсмъртни бълнувания на някакъв странник. Догадки за предназначението на един кораб, видян само от присъстващия тук Пъг, и то съвсем за малко, преди вълните да го отнесат. Заключенията на един жрец и на един магьосник, хора, за които Ги няма високо мнение. Приказки за някакви преселения на Тъмни братя. Подобни новини спокойно би могъл да пренебрегне.
— Но всичко това е очевидно — възрази Боррик.
Калдрик се загледа в крачещия из стаята принц.
— Може би си прав. Това, което може би липсва, е настойчивостта в думите ви, тревогата, която трудно може да се предаде в сухото послание на мастилото върху пергамента. Когато той пристигне, ще трябва лично да го убедиш.
— Кралят е този, който трябва да реши, а не Ги! — почти изсъска Боррик.
— Но кралят придава твърде много тежест на съвета на Ги! — отвърна Калдрик. — Ако искаш да получиш командването на армиите на Запада, Ги е този, който трябва да бъде убеден.
Боррик бе поразен.
— Аз? Аз не искам за себе си знамето на армиите. Искам само Ерланд да получи свободата да ми помогне, ако се наложи.
Калдрик постави ръце на масата.
— Боррик, въпреки всичката ти мъдрост, ти все пак си оставаш един провинциален благородник. Ерланд не може да поведе армиите. Той не е добре. Дори и да можеше, кралят нямаше да го позволи. Не би го позволил и за маршала на Елдрик, Дуланик. Ти видя Родрик в най-добрата му форма напоследък. Когато го обхванат черните мисли, той започва да се бои за живота си. Никой не смее да го изрече, но кралят подозира чичо си в заговор за короната.
— Глупости! — възкликна Боррик. — Ерланд можеше да вземе короната преди тринадесет години. Наследството не беше сигурно. Бащата на Родрик така и не беше го посочил за безспорен наследник и претенцията на Ерланд бе точно толкова правомерна, колкото и тази на краля, ако не и повече. Единствен Ги и онези, които целяха да се възползват от момчето, подкрепиха претенцията на Родрик. Повечето в Съвета щяха да поддържат Ерланд за крал.
— Знам, но сега времената са други и момчето вече не е момче. Сега той е един изплашен млад мъж, болен е от страх. Дали това се дължи на влиянието на Ги и на някои други, не знам. Кралят не разсъждава като другите хора. Никой крал не го прави, а Родрик още по-малко. Колкото и глупаво да изглежда, той няма да даде армиите на Запада на чичо си. Боя се също така, че зашепне ли Ги на ухото му, той няма да е склонен да ги даде и на теб.
Боррик отвори уста да му отвърне, но Кълган го прекъсна.
— Извинете ме, но мога ли да предложа нещо?
Калдрик погледна Боррик и той кимна. Кълган се окашля и каза:
— А дали кралят не би дал армиите на Запада на херцог Брукал Ябонски?
По лицата на Боррик и Калдрик бавно се изписа разбиране, а после херцогът на Крудий отметна глава и се разсмя. Удари с юмрук по масата и почти изрева:
— Кълган! Ако не си ми служил добре през всичките тези години, откакто те познавам, сега поне го направи! — Обърна се към Калдрик. — Ти какво мислиш?
Калдрик се усмихна за пръв път, откакто беше влязъл в стаята.
— Брукал ли? Старият боен кон? Едва ли има по-честен човек в Кралството. А и той няма никаква връзка с наследството. Дори Ги не би могъл да го дискредитира с нещо. Ако той получи командването на армиите…
Арута довърши мисълта.
— Ще призове татко за свой пръв съветник. Той знае, че баща ми е най-добрият пълководец на Запада.
Калдрик изправи гръб в стола си и на лицето му се изписа възбуда.
— Така под твоя команда ще се окажат дори войските на Ябон.
— Да — каза Арута, — както и на Ламът, на Зюн, Илит и прочие.
Калдрик стана.
— Мисля, че ще стане. Нищо не казвай на краля утре. Ще намеря подходящ момент да внеса „предложението“. Молете се Негово величество да го одобри.
Калдрик си отиде и Пъг разбра, че за пръв път има някаква надежда за добър изход от това пътуване. Дори Арута, който през цялата последна седмица се мръщеше като гръмоносен облак, изглеждаше почти щастлив.
Пъг се събуди от свирепо тропане по вратата. В просъница извика на тропащия да влезе и вратата се отвори. Вътре надникна кралски прислужник.
— Ваше благородие, кралят заповяда всички от свитата на херцога да се явят при него в тронната зала. Веднага.
Пъг каза, че ще дойде веднага, и се облече набързо. Навън все още беше тъмно и той се разтревожи какво ли е причинило това внезапно привикване. Обнадеждаващото чувство от предната вечер набързо се замени от гризящата сърцето тревога, че непредсказуемият крал по някакъв начин е научил за плана да се преодолее очакваното пристигане на херцога на Батира.