Изхвърча от стаята, закопчавайки колана си в движение, и забърза по коридора. Слугата вървеше неотлъчно до него и държеше фенер, тъй като факлите и свещите, палени вечер, отдавна бяха изгаснали.
В тронната зала херцогът, Арута и Кълган поглеждаха притеснено към Родрик, който крачеше неспокойно около трона си, все още в нощния си халат. От едната страна стоеше херцог Калдрик с гробовно изражение. Залата бе тъмна — светеха само фенерите, донесени от слугите.
Веднага след като всички се събраха пред трона, Родрик гневно избухна:
— Братовчеде! Знаеш ли какво държа тук? — изкрещя той и протегна сноп пергаменти.
Боррик отвърна, че не знае. Гласът на Родрик се сниши, но съвсем малко.
— Послание от Ябон! Онзи дърт глупак Брукал е допуснал цурански чуждоземци да нападнат и унищожат един от неговите гарнизони. Виж това! — почти изрева той и хвърли пергаментите към Боррик. Кълган ги събра и ги подаде на херцога. — Както и да е — каза кралят, вече с почти спокоен тон. — Ще ти кажа какво гласят те. Тези нашественици са нападнали в Свободните градове, близо до Валинор. Нападнали са в лесовете на елфите. Щурмували са Камен връх. Щурмували са Крудий.
— Какви са новините от Крудий? — бързо попита Боррик.
Кралят престана да крачи, погледна го и за миг на Пъг му се стори, че съзира в погледа му лудост. Затвори за миг очи, после отново ги отвори и Пъг видя, че кралят се е съвзел. Поклати леко глава и докосна с ръка слепоочието си.
— От Брукал разполагам само с вести от втора ръка. Когато тези доклади са тръгнали — преди месец и половина — срещу Крудий е имало само една атака. Синът ти Луам докладва, че победата е пълна, изтласкал е чуждоземците дълбоко в горите.
Калдрик пристъпи напред.
— Всички донесения съобщават за едно и също. Тежковъоръжени пехотинци са щурмували през нощта, преди още снеговете да са се разтопили, за да завземат гарнизоните с изненада. Малко ни е известно, освен че един от гарнизоните на Ламът близо до Камен връх е опустошен. Всички останали атаки, изглежда, са отблъснати. — Той изгледа Боррик многозначително. — Липсват сведения, че цураните използват конница.
— Тогава вероятно Тъли е прав, че не познават конете — каза Боррик.
На краля, изглежда, му се зави свят, защото се олюля и седна на трона си. Отново притисна с длан слепоочието си и продължи:
— Какви са тези приказки за коне? Кралството ми е нападнато. Тези същества смеят да нападат войниците ми!
Боррик погледна краля и попита:
— Какво ще поиска ваше величество да направя?
Гласът на краля се извиси.
— Да направиш? Исках да изчакам верния ми херцог на Батира да дойде, преди да взема каквото и да било решение. Но сега трябва да действам.
Той замълча, лицето му придоби лисичи вид и черните му очи заблестяха под светлината на фенерите.
— Смятах да дам армиите на Запада на Брукал, но този глупак не може да защити дори собствените си гарнизони.
Боррик понечи да възрази в полза на Брукал, но Арута, който познаваше добре бащиния си нрав, го стисна за ръката и херцогът замълча.
Кралят каза:
— Боррик, трябва да оставиш Крудий на сина си. Той е достатъчно способен, струва ми се. Досега е осигурил единствената ни победа. — Очите му зашариха истерично и той се изкикоти. Разтърси за миг глава и гласът му стана по-уравновесен. — О, богове, тези болки! Струва ми се, че главата ми ще се пръсне. — Затвори очи за миг. — Боррик, оставяш Крудий на Луам и Арута; давам ти знамето на армиите на Запада; замини за Ябон. Брукал е жестоко притиснат, защото по-голямата част от армията на пришълците нанася ударите си към Ламът и Зюн. Когато стигнеш там, поискай каквото имаш нужда. Тези нашественици трябва да бъдат отблъснати от земите ни.
Лицето на краля пребледня и на челото му изби пот.
— Часът е твърде ранен за тръгване, но изпратих заповед до пристанището да ти приготвят кораб. Трябва да заминеш веднага. Тръгвай.
Херцогът се поклони и се обърна към вратата. Калдрик каза:
— Ще придружа Негово величество в покоите му. Ще ви изпратя до пристанището, щом сте готови.
Докато свитата на херцога напускаше залата, старият канцлер помогна на краля да стане от трона. Всички се затичаха към стаите си, където завариха слугите вече да стягат багажа им. Пъг се заозърта възбудено. Най-после щеше да се върне у дома.
Стояха на кея и си взимаха сбогом с Калдрик. Пъг и Мийчъм чакаха отстрани.
— Е, момко — каза високият волник. — Доста време ще мине, докато се видим пак.
Пъг вдигна очи към покритото с белези лице на мъжа, който го беше намерил в бурята, сякаш толкова отдавна.