— Защо? Ти не се ли прибираш у дома?
Мийчъм поклати глава.
— Принцът ще се отправи с кораб от Крондор през Тъмните проливи, за да се присъедини към брат си, но херцогът ще потегли за Илит, а оттам — към лагера на Брукал някъде около Ламът. Накъдето отиде Боррик, натам ще замине и Кълган. А накъдето тръгне господарят ми, натам заминавам и аз. А ти?
Пъг усети, че стомахът му се стяга на възел. Волникът казваше истината. Свързан беше с Кълган, а не с народа на Крудий, макар да знаеше, че ако помоли, ще му разрешат да се върне у дома с принца. И той се примири с поредния знак, че детството му свършва.
— Където тръгне Кълган, натам и аз.
Мийчъм го потупа по рамото и каза:
— Е, поне ще мога да те науча да използваш този проклет меч, дето го размахваш като дворна метла.
Тази перспектива не го зарадва особено и Пъг се усмихна вяло. Скоро се качиха на кораба и поеха към Саладор — първата стъпка в дългото пътуване на запад.
Глава 14
Нашествие
Тежки бяха пролетните дъждове тази година.
Военните действия се затрудняваха от непрестанната дълбока кал. Щеше да остане все така влажно и хладно още почти цял месец, след което щеше да настъпи краткото горещо лято.
Херцог Брукал Ябонски и лорд Боррик стояха край отрупаната с карти маса. Дъждът барабанеше по покрива на централната част на командния павилион. От двете му страни бяха изпънати още две шатри, предназначени за отдих и спане на двамата благородници. Шатрата бе изпълнена с пушека от фенерите, подсилен от лулата на Кълган. Магьосникът се бе оказал ценен съветник на херцозите и чародейната му помощ — от голяма полза. Можеше да долавя предстоящите промени на времето, а вълшебният му взор можеше да засича някои от маневрите на цуранските части, макар и не често. А и след толкова много четене на всякакви книги бе и доста вещ познавач на тактиката и стратегията.
Брукал посочи най-новата карта, изпъната на масата.
— Завзели са този пункт, ето тук, и още един — тук. Държат укрепен пост ето тук… — посочи друг участък на картата — въпреки всичките ни усилия да ги изтикаме. Изглежда също така, че се придвижват по определена линия, оттук… дотук. — Пръстът му очерта линия покрай източния хребет на Сивите кули. — В тази работа има някаква целенасочена схема, но проклет да съм, ако мога да предположа какво предстои. — Старият херцог изглеждаше уморен. Боевете се видеха с прекъсване вече от над два месеца, а нито една от страните не получаваше видимо превъзходство.
Боррик заоглежда картата. Червени петна отбелязваха известните им укрепени пунктове на цураните: траншеи, защитавани от поне по двеста души. Подозираха също така, че има и второешелонни отряди за подкрепление, чието приблизително разположение беше отбелязано с жълти петна. Известно беше, че всяка атакувана позиция бързо получава подкрепления, понякога за броени минути. Сините петна показваха местоположението на предните постове на Кралството, въпреки че повечето сили на Брукал бяха разставени по хълма, на чието било се намираше командната шатра.
Докато чакаше тежката пехота и инженерните части да пристигнат от Илит и Тир-Сог, за да изградят и поддържат отбранителни съоръжения, Кралството водеше предимно мобилна война, понеже по-голямата част от събраната войска беше конница.
— Изглежда, че тактиката им си остава същата — съгласи се херцогът на Крудий. — Вкарваш малка част, окопаваш се и държиш. Не позволяват на нашите части да нахлуят, но и не ги преследват при оттеглянето. Има схема. Но и аз не разбирам замисъла им.
Влезе часови.
— Ваши превъзходителства, отвън чака един елф, иска да го приемете.
— Доведи го — каза Боррик.
Часовият дръпна входното платнище и елфът влезе. Червено-кафявата му коса се беше сплъстила, от наметалото му по пода на шатрата се стичаше вода. Новодошлият се поклони на херцозите.
— Какви са новините от Елвандар? — попита Боррик.
— Кралицата ви изпраща поздрави. — Той бързо се обърна към картата и посочи прохода между Сивите кули на юг и Камен връх на север — същия проход, който сега войските на Боррик се опитваха да запушат откъм източния му край. — Пришълците от другия свят придвижват много войници през този проход. Стигнали са до границите на елфските лесове, но не се опитват да нахлуят. Срещнаха трудности. — Пратеникът се ухили. — Аз лично водих неколцина наши в палава гонитба половин ден. В бягането не отстъпват на джуджетата. Но в гората им отстъпват. — Той отново насочи вниманието си към картата. — От Крудий се получи известие, че външните патрули водят малки схватки, но около самия замък няма нищо сериозно. Няма сведения за активни вражески действия от Сивите кули, Карс или Тулан. Изглежда, че засега се задоволяват да се окопават по протежение на този проход. Вашите сили на запад няма да могат да се съединят с вас, защото вече не могат да пробият.