— Какви според вас са силите на чуждоземците? — попита Боррик.
— Не е известно, но само по това трасе видях няколко хиляди. — Пръстът му очерта линия по северния край на прохода, от елфските лесове до кралския лагер. — Джуджетата от Камен връх засега са оставени на спокойствие, стига да не се опитват да пробият на юг. Пришълците спират и тях.
— Има ли някакво сведение, че цураните използват конница? — попита Боррик.
— Нито едно. Всички доклади съобщават само за пехота.
— Преценката на отец Тъли, че не познават конете, изглежда, се потвърждава — каза Кълган.
Брукал взе четчица, топна я в мастилото и нанесе информацията на картата. Кълган застана зад него и погледна над рамото му.
— След като си отпочинете, отнесете поздравите ми на своята господарка и пожеланията ми за добро здраве и благополучие — каза Боррик на елфа. — В случай, че изпратите бегачи на запад, моля предайте същото съобщение и на синовете ми.
Елфът се поклони.
— Както желае милорд. Тръгвам за Елвандар веднага. — Той се обърна и излезе от палатката.
— Мисля, че схващам — каза Кълган и посочи новите червени петна по картата. Те образуваха груб полукръг през прохода. — Цураните се опитват да удържат този участък, ето тук. Тази долина попада в центъра на кръга. Предполагам, че се опитват да задържат всеки, който се опитва да се приближи до нея.
Двамата херцози изглеждаха озадачени. Боррик каза:
— Но с каква цел? От военна гледна точка там няма нищо ценно. Като че ли просто ни подканят да ги натикаме в тази долина.
Изведнъж Брукал ахна.
— Това е предмостие! Представете си го като преодоляване на река. Те имат преден пункт тук, от тази страна на разлома, както го нарича магьосникът. Разполагат със запаси само колкото хората им могат да пренесат със себе си. Нямат достатъчен контрол над района, за да си осигуряват продоволствие, затова им се налага да разширят зоната под техен контрол и да струпат резерви, преди да предприемат офанзива.
Боррик се обърна към магьосника.
— Кълган, ти какво мислиш? Това е повече по твоята част.
Магьосникът огледа картата, сякаш се опитваше да разгадае информацията, скрита в нея.
— Нищо не знаем за приложеното тук чародейство. Не знаем с каква скорост могат да прехвърлят запаси и хора, защото никой досега не е бил свидетел на появата им. Възможно е да им е нужен голям участък, какъвто тази долина предлага. Или има някакво ограничение във времето, през което могат да прехвърлят войските си.
Херцог Боррик се замисли.
— В такъв случай може да се направи само едно нещо. Трябва да изпратим разузнавателна група, за да разберем какво правят.
Кълган се усмихна.
— Ще отида аз, ако ваша светлост позволи. Войниците ви едва ли ще добият и най-смътна представа какво виждат, щом е свързано с магия.
Брукал понечи да възрази, като погледът му обходи обемистата фигура на магьосника, но Боррик го отряза.
— Не се подвеждай по външността му. Той язди като истински воин. — Обърна се към Кълган. — Най-добре ще е да вземеш със себе си Пъг. Ако един от двама ви падне, другият да може да се върне и да донесе вестите.
Това не зарадва Кълган, но не можеше да отрече, че е разумно. Херцогът на Ябон каза:
— Ако нанесем удар по Северния проход, а веднага след това в ето тази клисура и привлечем силите им там, една малка бърза група ще може да пробие ето тук. — Посочи малък проход, навлизащ в южния край на долината откъм изток.
— Планът е доста дързък — каза Боррик. — Но пък доста дълго си поиграхме досега с цураните на позиционна война, държейки фронта стабилен. Съмнявам се, че ще го очакват.
Магьосникът предложи през остатъка от вечерта да отдъхнат. Притвори за малко очи, след което увери двамата херцози, че дъждът скоро ще спре и утрешният ден ще бъде слънчев.
Пъг лежеше увит в одеялото и се мъчеше да задреме. Мийчъм седеше до огъня, приготвяше вечерята и се мъчеше да я опази от лакомия търбух на Фантус. Огнедрейкът беше намерил благодетеля си преди седмица, предизвиквайки крясъците на смаяните войници, докато пикираше над палатките. Само властните викове на Мийчъм попречиха на един от стрелците да промуши с половин разкрач дълга стрела палавия дрейк. Кълган се беше зарадвал, че вижда отново любимеца си, но така и не можа да обясни как го е намерило съществото. Дрейкът се беше насочил право към палатката на Магьосника, доволен, че ще спи до рамото на Пъг и ще си отмъквапо някой къс храна под бдителния поглед на Мийчъм.