Щом магьосникът влезе и свали прогизналото от дъжда наметало, Пъг стана.
— Утре една малка група трябва да навлезе дълбоко в територията на цураните, да премине през кръга на отбраната им около една малка долина и да проучи какво готвят. Двамата с Мийчъм ще дойдете с мен в това пътуване. Искам да имам приятели до себе си и зад гърба си.
Новината възбуди Пъг. Мийчъм му беше отделил много часове за тренировки с меча и щита и старата му мечта да бъде войник се беше върнала.
— Държа меча си остър, Кълган.
Мийчъм изсумтя презрително, а магьосникът го изгледа мрачно.
— Добре, Пъг. Но с малко късмет би трябвало да ни се размине без бой. Ще тръгнем с малък отряд от по-голяма част, която ще отвлече вниманието на цураните. Ще навлезем бързо в тила им и ще проучим какво крият. После ще препуснем колкото се може по-бързо назад, за да донесем вестите. Слава на боговете, че са без коне, иначе изобщо нямаше да можем да извършим толкова дързък удар. Ще трябва да преминем бързо през тях, преди да са се усетили.
— Може би ще успеем да вземем и пленник — промълви с надежда момчето.
— Де този късмет — вметна Мийчъм. Цураните бяха доказали, че са свирепи бойци, готови да загинат, но не и да се оставят да ги пленят.
— Може би ще успеем да разберем защо са дошли в Мидкемия — подхвърли Пъг.
Кълган се замисли.
— Почти нищо не ни е ясно за тези цурани. Къде ли се намира това място, от което идват? Как се прехвърлят от своя свят в нашия? А както и ти изтъкна, най-мъчителният въпрос е защо идват? Защо са решили да завладеят земите ни?
— Метал.
Кълган и Пъг извърнаха очи към Мийчъм, който бъркаше яхнията с голямата дървена лъжица, поглеждайки с едно око Фантус.
— Те нямат метал и искат да вземат нашия. — След като Кълган и Пъг го изгледаха неразбиращо, той поклати глава. — Мислех, че вече сте се досетили, затова не смятах за нужно да ви го казвам. — Той остави лъжицата и измъкна от постелята си някаква светлочервена стрела. — Спомен — каза той и им я протегна да я разгледат. — Вижте острието. Същият материал, от който са направени мечовете им, някакъв вид дърво, втвърдено като стомана. Събрах много неща, донесени от войниците, и не съм видял и една вещ, направена от тези цурани, която да съдържа какъвто и да било метал.
Кълган беше поразен.
— Но разбира се! Намерили са някакъв начин да се прехвърлят от своя свят в нашия, изпратили са съгледвачи и са се натъкнали тук на земя, богата на метали, които на тях им липсват. Ето защо изпращат нашественическа армия. Това също така обяснява защо я съсредоточават във висока долина сред планините, вместо в горите по-долу. Тя им осигурява свободен достъп до… рудниците на джуджетата! — Той подскочи. — Тичам да уведомя херцозите. Трябва да известим джуджетата да се пазят от възможни нападения над мините си.
След като Кълган профуча през входа на палатката, Пъг приседна замислен. След малко отрони:
— Мийчъм, а защо не се опитват да търгуват?
Мийчъм поклати глава.
— Цураните ли? Според това, което съм видял досега, момчето ми, спокойно мога да се обзаложа, че идеята за търговия изобщо не се е пръквала в главите им. Те са много войнствена пасмина. Тези проклетници се сражават като шестстотин вида демони. Ако имаха и конница, щяха да изтласкат тази войска тук чак до Ламът, а после сигурно щяха да подпалят града и да го сринат. Но ако можем да ги изтощим, както го е намислил старият булдог, като само ги дразним, докато се уморят, след известно време ще се оправим с тях. Виж какво стана с Кеш. Изгубиха половин Босания в полза на Кралството на север, щото Конфедерацията просто изтощи империята с непрекъснатите бунтове на юг.
След малко Пъг се отказа да чака връщането на Кълган, изяде си вечерята и се приготви за лягане. Мийчъм на свой ред се отказа да пази храната на магьосника от попълзновенията на дрейка и също си легна.
Пъг остана да лежи в тъмното, втренчен в тавана на палатката и заслушан в барабаненето на дъжда и в лакомото дъвчене на дрейка. Скоро се унесе в сън и засънува един тъмен тунел и изчезваща навътре в него примигваща светлина.
Дърветата бяха гъсти и въздухът бе натежал от влажна мъгла. Колоната бавно се придвижваше през леса. Конният дозор се връщаше и отпрашваше напред през няколко минути да провери дали цураните не им подготвят засада. Слънцето се бе изгубило високо сред дърветата над главите им и цялата околност беше потънала в зеленикава сивота, през която бе невъзможно да се види на повече от няколко разкрача.
В челото на колоната яздеше млад капитан от армията на Ламът — Вандрос, син на стария граф Ламътски. Вандрос бе един от най-благоразумните и способни млади офицери в армията на Брукал.