— Напълно те разбирам. Ще останем тук до призори. Това означава близо два часа. Съветвам те малко да подремнеш, защото ни чака здрава езда.
Пъг кимна и без повече приказки се изтегна на земята. Подложи си щита за възглавница и още преди магьосникът да се е отдалечил на една крачка, задряма. Изобщо не помръдна, когато Мийчъм дойде да свали кожените терлици от копитата на коня му.
Леко разтърсване по рамото разбуди Пъг. Имаше чувството, че е притворил очи само преди миг. Мийчъм беше клекнал до него и му подаваше нещо.
— Вземи, момче. Изяж това.
Пъг взе предложената му храна. Оказа се мек хляб с вкус на лешници. След няколко хапки се почувства по-добре.
— Яж бързо — каза Мийчъм. — Тръгваме след няколко минути.
Мъжът го остави и отиде напред при лейтенанта и магьосника, които чакаха до конете си. Пъг дояде набързо къшея и се метна на коня. Краката му бяха отпочинали и след като се намести на седлото, изпита нетърпение да тръгнат.
Лейтенантът обърна коня си към мъжете и каза:
— Ще яздим на запад. След това, по моя команда, свиваме на север. Ще се бием само ако ни нападнат. Задачата ни е да се върнем със сведения за цураните. Ако някой падне, не можем да спираме. Ако се откъснете от останалите, всеки да се връща както може. И не забравяйте: отваряйте си очите да видите колкото може повече, защото всеки от вас може да се окаже единственият, донесъл вести на херцозите. Дано боговете да закрилят всички ни.
Неколцина от войниците промърмориха молитви към различни богове, но главно към Тит, бога на войната, след което потеглиха. Колоната се спусна по склона и скоро стигна равното на долината. Слънцето вече обагряше хребета зад гърба им и околността се окъпа в розово сияние. В подножието на хълмовете прегазиха малко поточе и навлязоха сред голо пространство, обрасло р висока трева. Далеч напред се виждаше група дървета и други — на север. В северния край на долината във въздуха бе надвиснала сивкава мъгла от пушека на лагерни огньове. Значи врагът бе там. Ако се съдеше по дима, съсредоточената там войска трябваше да е голяма. Пъг се надяваше Мийчъм да се окаже прав и че всички ще са разставени на открито, където кралските войници имаха сериозна възможност да ги надбягат.
След малко лейтенантът предаде заповед по колоната и възвиха на север. Поеха в лек тръс, за да пестят силите на конете, докато все още не се налага да препускат.
На Пъг му се стори, че вижда някакви цветни петна сред дърветата напред, но не беше сигурен. Когато стигнаха гората, сред дърветата се разнесоха викове. Лейтенантът извика:
— Забелязаха ни! Препускай в галоп и плътно един до друг!
Той пришпори коня си и целият отряд се понесе с тътен през дърветата. Пъг видя, че конете отпред завиват наляво, и извърна своя да ги последва. Оставаше му само да се надява, че конят му вижда по-добре от него самия, иначе можеше да се натресе в някое дърво.
Конят, обучен за бой и бързоног, се носеше между стволовете и Пъг започна да вижда цветни проблясъци между клоните. Цуранските воини тичаха да прихванат конниците, но не успяваха — конният отряд се носеше през леса по-бързо, отколкото цураните смогваха да предадат вестта от една част на друга, за да реагират. Пъг си даде сметка, че това предимство няма да продължи много дълго: вълнението, което предизвикваха, беше твърде голямо, за да не разбере врагът какво става.
След лудото препускане през дърветата отново излязоха на гол участък. Няколко цурански воини се бяха изпречили на пътя им в очакване. Конниците нападнаха и повечето защитници се пръснаха, за да не попаднат под копитата на животните. Един обаче остана на мястото си въпреки ужаса, изписан на лицето му, и заразмахва с две ръце широкия си меч. Един от конете изцвили и ездачът му беше изхвърлен от седлото, когато мечът посече десния крак на коня.
Над рамото на Пъг звънна стрела — като разгневена пчела. Той се приведе ниско до врата на коня, за да смали колкото може целта за стрелците зад себе си. Пред него един от войниците падна от седлото си — червена стрела бе пронизала врата му.
Скоро се озоваха извън обхвата на лъковете и поеха към един насип, вдигнат през стар път, водещ от мините на юг. Зад него притичваха стотици фигури в ярки цветове. Лейтенантът даде знак на конниците да го заобиколят от запад.
Щом се разбра, че ще заобиколят заграждението и няма да го нападнат, неколцина цурански стрелци се изкатериха на редута и се затичаха да препречат пътя на конниците. След като се озоваха в обхвата на лъковете им, въздухът се изпълни с блясъка на червени и сини стрели. Пъг чу, че още един кон изцвили, но не успя да види нито поразеното животно, нито ездача му.